Silkworms или т.нар копринена буба/ пеперуда/ гъсеница е една от най-подходящата храна за насекомоядни влечуги, които имат застоял начин на живот, те първа се захранват с насекоми или са с по-чувствителен стомах.

Копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата китайска империя. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказвало със смърт.

Според много експерти в тераристиката, Silkworms са една от най-здравословната храна за вашият домашен любимец. Поради начина си на хранене и усвояване на храната, те имат високо ниво на калций, протеин, натриий, магнезий и вамини B1, B2 и B3.

Повечето влечуги имат доста примитивно устройство на храносмилателния тракт, затова е нужно прецизно подбиране на храната им.

По принцип, влечугите в терариуми консумират по-малко енергия, отколкото в дивата природа, затова е необходимо да се адаптира

начина им на хранене, за да се чувстват добре. Копринените буби са идеални за подрастващи, за животни, които са с по-чувствителен стомах или са злояди. Те не са толкова калорички, както са хлебарките, но засищат любимеца ви за дълъг период от време.

Silkworms са идеалното разнообразие към менюто на вашия екзотичен член на семейството.

Важно! Запомнете, че разнообразното меню при всяко животно е от значение! Да, със Silkworms/ копринени буби/ вашето животно ще е заситено, ще е получило доста хранителни минерали и ще е доста доволно, но няма да може да се движи и да “ловува”, за това е желателно да му сменяте плячката с такава, която ще го предизвика да влезе в ролята на ловец и да изхаби малко енергия.

Родината на копринената пеперуда е древният Китай, където от копринените нишки на пашкулите са тъкали прочутите китайски платове.

Копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата китайска империя. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказвало със смърт.

През 550 г. византийският император Юстиниан отказал да плаща на Китай за скъпата коприна. Той вербувал двама персийски монаси и ги изпратил със задачата да откраднат тайната за производството на коприна. Две години по-късно монасите се завърнали в Константинопол, с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни.

Днес този селскостопански отрасъл е застъпен в много страни. Япония е най-голямата производителка на пашкули на човек от населението, а България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населението, след Япония и Корея.

От края на ХV век се намират изобилни писмени данни, които дават ясна представа за състоянието на бубарството и копринарството в България.

Отглеждането на черничеви дръвчета, листата на което са храната на копринената буба, е основното изискване, за да има бубарство. Поради благоприятните климатични условия във всички селища в Хасковския край са могли без особени усилия да садят и да се грижат за черничевите дървета.

Дълги години произведените пашкули в България са били изкупвани от търговци от Одрин и Солун и от търговци от Италия.

Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули (около килограм) се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите. Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност (синия, софра, тава), посипват се с пясък, за да не се объркат. Коприната се намотава на мотовилка, след това на пасма, чилета и се пресуква на ръка или на чекрък. Получената коприна се използва за тъкане на платове, или смесена с памук, за платна за ризи, кърпи, за бродерия и украса.

Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина, нейната трайност, непреходната ѝ красота не се губи и столетия след създаването на копринените платове и украси.

Гъсеницата е бяла и образува бели до светложълти пашкули, изтъкани от непрекъснато копринено влакно, дълго от 300 до 900 m и дебелина 10 μm. Около 400 пашкула тежат 0,5 kg.

Гъсениците се хранят почти непрекъснато, денем и нощем, с листа на черница, поради което растат много бързо. Пеперудите не могат да летят!

Всяка пеперуда снася около 500 яйца (20 000 яйца тежат около 10 g). Поради малките си размери и приликата с растителни семена яйцата на копринената пеперуда в практиката се наричат бубени семена.

При своето развитие копринената пеперуда преминава през 4 стадия на превръщане: яйце (бубено семе), ларва (буба), какавида и пеперуда (имаго).

При стадия „яйце“ се извършва формиране и развитие на зародиша.

Стадият ларва започва при излюпването на яйцето и завършва до изграждането на пашкула. Единствено в този етап на живота си копринената пеперуда се храни, расте и натрупва копринено вещество и резервни вещества за останалите стадии от своето развитие. За изключително кратък период ларвата увеличава своята дължина около 30 пъти, а теглото около 10 000 пъти. Приемането на храната и растежът се извършват на няколко етапа, наречени възрасти. Времето между възрастите се нарича събличане, линеене или сън на бубата. По време на събличането бубата сваля най-горния пласт от кожата си. При повечето породи и хибридни буби се наблюдават 5 възрасти с 4 съня. Продължителността на възрастите и съня зависи от породата и от количеството и качеството на черничевия лист. Най-дълъг е периодът на петата възраст.

Растежът на бубите завършва в края на петата възраст, при което настъпва тяхната зрялост. На този етап ларвата търси подходящо място за завиване на пашкулите. За около 2 – 3 дена бубата отделя копринено влакно и се завива в пашкул. В него тя се превръща в какавида. Този етап от развитието се нарича узряване и производителите завършват работата си по отглеждане на бубите.

При нормално развитие след 18 – 20 дена при стайна температура какавидите се превръщат в пеперуди. През устата си пеперудата отделя специална течност, с която намокря един от върховете на пашкула. С помощта на крачетата размества копринените влакна и през направения отвор излиза от пашкула.

Пеперудите завършват жизнения си цикъл със снасянето на яйца.