Зрение, каквото малко животни притежават

Хамелеоните виждат не само светлината, която е видима за човешкото око, но и ултравиолетовия спектър. Изследванията показват, че животните, които получават достатъчно UV светлина, са по-активни, демонстрират по-добро социално поведение и се хранят по-пълноценно.

Още по-впечатляващи са техните очи. Те осигуряват почти пълно 360-градусово зрение, като всяко око може да се движи независимо от другото. Така хамелеонът е способен едновременно да наблюдава различни обекти в различни посоки. Когато забележи плячка, той насочва и двете си очи към нея, което му осигурява изключително точно усещане за разстояние и прецизност при лов. Благодарение на отличното си зрение може да открива малки насекоми дори на разстояние до 10 метра.

Чуват по различен начин

За разлика от много други животни, хамелеоните нямат външни уши, ушен канал или тъпанче. Това често създава погрешното впечатление, че са глухи. Всъщност те могат да възприемат звуци в честотен диапазон между 200 и 600 Hz, което им позволява да реагират на определени звукови сигнали от околната среда.

Тайната на променящите се цветове

Повечето хора смятат, че хамелеоните сменят цветовете си единствено за да се сливат с околната среда. Науката обаче показва, че истината е много по-интересна.

Под кожата на хамелеона се намират специални клетки, наречени хроматофори, съдържащи различни пигменти. Когато тези клетки променят формата и разположението си, се променя и цветът на животното. Процесът може да се случи изключително бързо – понякога за по-малко от 20 секунди.

Промяната на цвета се контролира от мозъка и зависи от множество фактори – температура, осветление, настроение, стрес или желание за комуникация с други хамелеони. Някои цветове помагат на животното да регулира телесната си температура, а други служат като своеобразен език за общуване.

Допълнителна роля играе и меланинът – същият пигмент, който определя цвета на човешката кожа. Когато меланиновите влакна се разпространят между пигментните клетки, кожата става по-тъмна. Благодарение на тази сложна система хамелеоните могат да демонстрират впечатляваща палитра от цветове и шарки.

Повече от екзотичен домашен любимец

Независимо дали става дума за йеменски хамелеон или за леопардов хамелеон, тези животни впечатляват не само с външния си вид, но и със своите уникални способности. За да бъдат здрави и активни, те се нуждаят от правилно осветление, подходяща температура и специализирани грижи.

Ако обмисляте отглеждането на хамелеон, отделете време да се запознаете подробно с нуждите на вида, който сте избрали. Правилните условия са ключът към дълъг и пълноценен живот на тези удивителни обитатели на терариума.

Терариум: За отглеждането на леопардова костенурка е необходим просторен терариум или заграждение. Минималната площ за възрастен екземпляр е около 2–3 квадратни метра, като се препоръчва да има зона за копаене и достатъчно пространство за слънчеви бани. Терариумът трябва да е добре проветрив и безопасен, така че животното да може да се движи свободно и да се наблюдава без стрес.

Температура и осветление: Температурният режим е от ключово значение за здравето на костенурката. Дневната температура трябва да се поддържа между 28 и 32 градуса, като се осигурява по-топло място около 35 градуса за слънчеви бани. Нощната температура не трябва да пада под 20–24 градуса. Осветлението и UVB лъчението са също критични за правилния растеж и здравословния метаболизъм на костенурката. Лампите с UVB 5–10% осигуряват необходимата светлина и подпомагат синтеза на витамин D3, който е важен за усвояването на калций и здравината на панцира. Продължителността на светлинния ден трябва да бъде около 10–12 часа.

Вода и влажност: Въпреки че леопардовата костенурка е сухоземен вид, винаги трябва да има достъп до чиста вода за пиене. Поддържането на умерена влажност от около 50–60% е важно за здрава кожа и нормално храносмилане. Редовното пръскане на терариума или предоставянето на плитка водна купа са достатъчни, за да се осигури необходимата влага.

Храна: Диетата на леопардовата костенурка е предимно тревопасна. Основната храна трябва да се състои от различни листни зеленчуци като маруля, магданоз и глухарче. Могат да се добавят цветя като невен или трънка, а плодове като ягоди и ябълки се дават само като рядка добавка. Важно е храната да бъде богата на калций, като се използва прах за поръсване върху храната два до три пъти седмично. Поддържането на балансирана диета и вниманието към калциевия прием са ключови за здравето на панцира и костите.

Прочетете още: Хранене при сухоземните костенурки

Ние от jivaexzotika.bg сме винаги насреща, за да ви помогнем за правилното отглеждане на този вид!

Терариум: Размер: За малко (младо) животно може да се започне с терариум, но само временно. Възрастен екземпляр се нуждае от много голямо пространство. Типични препоръки са за възрастен минимум около 3–4 m дължина, 2-3 m ширина и височина поне 2-2,5 м.  Стените и покривът трябва да са здрави, добре затварящи, защото вараните са силни, могат да избягват и катерят.

Температура и осветление – Температурата варира от 23 – 50 °C. , като най-високо трябва да е на мястото за напичане, това най-лесно се постига с нагревателни крушки. Тъй като това е дневен вид, използването на UVA и UVB крушки е задължително, благодарение на тях вашия варан ще усвоява добре вит.D и калция, който получава от добавките към храната си.

Нощем: разрешава се спадане на температурата до около 23-28°C, в зависимост от това колко зимни/сезонни флуктуации се имитират.

Осветление и UVB: задължително е изкуствено UVB осветление, особено ако няма достъп до пряка слънчева светлина. Осигурява се дневна светлина 10-12 часа. Осветлението трябва да включва лампа за припичане + UVB лампа, а също така добра обща дневна светлина.

Вода и влажност -  Нилските варани са полуводни — те обичат вода, могат да плуват и често ще се потапят. Плувен басейн или голяма купа с вода, достатъчно дълбока, за да се потопи цялото тяло, е необходима.

Този вид предпочита влажност от 70 – 80%. Желателно е освен да го пулверизирате с вода, да осигурите воден басейн в който животното може да се къпе и да пие вода.

Влажни участъци, укрития, мокри субстрати или отделни влажни зони са важни за правилно линеене (събличане на кожа), предотвратяване на кожни проблеми и за комфорт.

Субстрат и обзавеждане - Терариумът трябва да е декориран с сухи дебели клони, влажен почвен субстрат и сухи листа. Този вид варани са много умели при копаенето на тунели и в субстрата на терариума/ клетката, за да се избегне това, най-добре да се поставят няколко големи трупи, кухи коркови тръби и камъни, здраво прикрепени към дъното или стените на терариума, за да се предотврати срутване и евентуална вреда на копаещия гущер, така той ще е щастлив, че си има тунел в който да почива и няма да изпитва толкова силно желание да копае.

Избягвайте прашни, много сухи или химически третирани материали, които могат да навредят. 

Обзавеждане / декор:

• Силни клони или платформи за катерене и припичане.
• Укрития — пещери, тунели, силни и стабилни укрития, където животното може да се скрие.
• Мокри зони или басейн, както казахме.
• Повърхности за припек, камъни или плочи, които се нагряват добре.
• Материали, които позволяват влажен участък, може мъх, големи растения (или изкуствени такива) — но внимателно с растенията, защото вараните често ги разрушават.

Хранене - 

Младо животно: насекоми (щурци, хлебарки, червеи и др.), сладководни рибки, мишки, пилешко месо, телешко.

Важно е разнообразие и балансирана диета, добавки с калций и витамин D3, особено при младите.

Хранене може да бъде почти ежедневно за младите, за възрастните — по-рядко или с намаляване на количествата, за да не се получи преяждане.

Интересно: 

Нилските варани са интелигентни, любопитни, силно активни, но могат да бъдат много агресивни / защитни. Те имат мощни челюсти и нокти.

Необходимо е редовно наблюдение за паразити, кожни инфекции, проблеми при събличане (ако влажността е недостатъчна) и метаболитни проблеми (особено костите) ако UVB/калций не са добри.

Отглеждане в апартамент или терариум винаги трябва да съответства на големината и нуждите — с добра вентилация, контрол на температура и влажност, безопасно отопление.

Ако се отглежда правилно, нилският варан може да бъде впечатляващ питомец — но това е хоби за напреднали. Необходими са сериозни инвестиции (в пространство, оборудване, храна), ангажимент и познания. За тези, които са готови — този вид може да предложи красиви поведенчески прояви, интелигентност, активност и впечатляваща визия.

Текст: Радост Филипова