Нека да си поговорим малко за скакалецът:

 Скакалците (Caelifera) са подразред, отнасящ се към разред Правокрили (Orthoptera). ).

Разпространените в България скакалци спадат към две семейства: Полски скакалци (Acrididae) и Дървесни скакалци (Tettigoniidae от подразред Ensifera

От полските скакалци в България по-широко са разпространени два вида:

• Италиански скакалец (Calliptamus italicus)
• Марокански скакалец (Dociostaurus maroccanus)

От дървесните видове по-широко разпространение в България имат също два вид

• Зелен скакалец(Tettigonia viridissima)
• Горски скакалец (Isophya tenuicerca)

Освен близките морфологични характеристики, скакалците имат и близки биологични особености, които се изразяват най-вече така:

• По отношение на предпочитанията си в храненето, скакалците спадат към многоядните неприятели на растенията, т.е. те се хранят с голям брой културни и диви растения от различни ботанически семейства;
• Скакалците имат широка екологична пластичност, поради което практически могат да се срещнат по цялото земно кълбо;
• Скакалците имат склонност към масово размножаване, което в определени години води до каламитет и може да причини тотални вреди при културните и дивите растителни видове, върху земеделското производство и горите, а също така и върху екологичната среда като цяло.

Въпреки че скакалците са едни от най-често срещаните насекоми, повечето хора знаят много малко за тях, има много любопитни факти за биологичното устройство, произхода и поведението им.

Научете повече за тези същества, като започнете с тези интересни факта:

Скакалците имат уши на коремите си

Един от най-необичайните факти за скакалците е разположението на слуховите им органи – на корема. От всяка страна на първия абдоминален сегмент, скрит под крилата, ще намерите мембрани, които вибрират в отговор на звукови вълни. Това просто тъпанче, наречено тимпанален орган, позволява на скакалеца да чува песните на своите другари.

Скакалците са дневно активни

За разлика от щуреца, който „свири“ вечер, скакалците са активни само през деня. Това до голяма степен е така, защото те имат нужда да поглъщат слънчевата светлина, за да повишат телесната си температура, така че да имат необходимата енергия. Това им позволява да бъдат активни през деня. Въпреки това, се наблюдават видове, които се хранят и вечер.

Песните на мъжките скакалци не са особено мелодични

Както при повечето насекоми, слуховите органи на скакалеца са прости структури. Те могат да открият различия в интензитета и ритъма, но не и на заобикалящата ги звукова среда в детайли. Песента на мъжкия скакалец не е особено мелодична, а женските щурци се интересуват само дали им харесва ритъма на песента.

Повечето скакалци издават триещи звуци с краката си. Специалните клечковидни форми от вътрешната страна на задния крак на скакалеца действат като ударни инструменти, когато влизат в контакт със стеснения край на крилото. Обикновено скакалците пляскат крилата си силно, докато летят.

Скакалците могат да летят

Скакалците правят толкова големи скокове, че понякога хората не осъзнават, че имат и крила! Повечето скакалци са доста добри летци и ще използват тази възможност, за да избягат от хищници. Тяхната способност за скачане просто им дава тласък във въздуха преди самия полет.

Случва се да хапят, макар и рядко

Въпреки, че имат силни челюсти, с които разкъсват растителна храна, скакалците предпочитат да избягат, ако ги преследва хищник. Макар и рядко, случва се скакалецът да захапе атакуващия го хищник. Единтсвеният известен вид с по-мека захапка е пустинният скакалец.

Някои видове скакалци са застрашени от изчезване

Това се случва поради загуба на техния естествен хабитат. Скакалците скачат, като катапултират себе си във въздуха. Силата на скока на скакалеца е в големите му задни крака. Те реално функционират като миниатюрни катапулти. При подготовката за скок скакалецът свива бавно приличащата на бедро част от крака, огъвайки задните си крака в колянната става. Специално парче хитинова „кожичка“ в коляното действа като пружина, съхранявайки цялата тази потенциална енергия. Тогава скакалецът отпуска краката, позволявайки на пружината да освободи енергията си и така той катапултира тялото си във въздуха.

Скакалците мигрират

Обикновено свързваме мигрирането с птиците, но скакалците също го правят, за да прекарат зимата на по-подходящо място с наличие на повече храна.

Скакалците причиняват щети за милиарди на хранителните култури годишно

Когато скакалците се съюзят в рояци, комбинираните навици за хранене могат напълно да опустошат растителността, която е попаднала на пътя им, оставяйки земеделците без култури и хората без храна. Много са случаите, когато скакалците са причинили огромни щети. Един пустинен рояк от скакалци в Кения през 1954 г. е изконсумирал над 200 квадратни километра диви и култивирани растения.

Скакалците са важен източник на протеини

Хората ядат скакалци от векове. В много райони на Африка, Азия и Америка, скакалците са обичайна съставка на местното меню. Тези насекоми са пълни с протеини и не са скъпи. Научно доказано е, че изяждането на 10 скакалеца е равно на изяждането на половин свинска паржола.

Скакалците съществуват много преди динозаврите

Съвременните скакалци произлизат от древните си предци, които са живели много преди динозаврите да обикалят по Земята. Данните от вкаменелости показват, че примитивните скакалци се появяват за първи път по време на Карбоновия период, преди повече от 300 милиона години. Повечето древни скакалци са запазени като вкаменелости, а понякога се срещат и запазени в кехлибар.

Скакалците имат пет очи

Скакалците имат някои анатомични характеристики, които са общи за всички насекоми. Тялото на скакалеца се състои от три части: глава, гръден кош и корем. Скакалците, също така, имат шест крака, две антени и две двойки крила. Тези тънки антени обикновено са с дължината на тялото на скакалеца, въпреки че могат да бъдат и по-дълги. Това, което вероятно не знаете, е, че скакалците имат пет очи. От двете страни на главата на скакалеца има голямо око, всяко от които притежава хиляди лещи. Това позволява на скакалците да виждат във всички посоки. Скакалецът също има и три по-малки очи, по едно в основата на всяка антена и едно между двете антени. Целта на тези три по-малки очи все още не е известна на учените.

Как да ги съхраним у дома?

• Ако сме взели голямо количество скакалци и искаме да ги съхраним живи за по-дълго време у дома, то ще ни трябва голям съд с капак – Кутиите от магазините за домашни потреби са идеални за тази цел.
• След като сме се сдобили с подходящ съд, трябва с поялник да направим дупки по периферията на кутията, за да влиза въздух и той да циркулира при тях. Скакалците, макар и издръжлив вид не обичат да им е задушно и умират от недостиг на кислород.
• Желателно е да имат къде да се катерят – клони от широколистни дървета като слива, ябълка, круша , както и кори от яйца са идеално средство за това, да предотвратим да се смачкат самите насекоми. В тераристиката много опитни в хобито слагат ливадно сено в кутиите със скакалци, от което те си и хапват.
• Трябва  да ги храним всеки ден, както и да им даваме вода. Няма как да им оставим купа с вода, тъй като не могат да плуват, вариантите са няколко : Напоени тампони за грим, по-твърди плодове като ябълка, круша, или да поставим в плитка купичка или капачка от буркан специално желе за насекоми- ние предлагаме такова и е изключително полезно и удобно, особено за хора, които нямат време да обслужват скакалците всеки ден.

Отделно, когато храната е по-подвижна ние събуждаме ловният инстинкт на своя екзотичен приятел и така го караме да ловува както в природата – с дебнене и преследване на плячката.  Благодарение на тези инстинкти за оцеляване ние поддържаме формата и физическото му здраве.

Изключително лесна за отглеждане, пленително красива и много лакома, тя е идеална за всеки, който е начинаещ в хобито. Разпространението в природата на този вид е Северна Америка, като обитават сухи, песъчливи места ,както и поляни и каменисти райони. Калифорнийската кралска змия достига размери 120 – 150 см. , като мъжките са по-малки по размер от женските.

Храна: Мишки, плъхове

Този вид е много спокоен и красив, желателно е да превикните змията към себе си и това да я държите на ръце, така, ще ви бъде и по-лесно за обслужване.

Автор: Радост Филипова- Kubra

С годините, щурците се наложиха като храна в тераристиката за всички насекомоядни животни, поради многото си плюсове.

Нашият екип е подготвил тази статия за вас, за да ви разкажем малко за този вид и ползите от това да храните с него!

Щурците имат добър коефициент на превръщането на храната си в телесна маса. Поради този фактор в Югоизточна Азия  се консумират от хора, които са много активни. Тялото  на щурците съдържа 65% протеин! Заради това са много предпочитана храна за всякакъв тип насекомоядни влечуги.

С какво да ги храним?

Когато отглеждате щурци, които да използвате като храна, не забравяйте, че каквото и да попадне в щурците, то отива и във вашия домашен любимец!

Най-лесно е в клетка за щурци или т.нар щурчарник.

Това е перфектен съд за съхранение на вашата жива храна: щурци, скалалци, хлебарки. Кутията има отвори за обмяна на въздуха, удобни за хващане на насекомите тръбички, съдчета за храна и вода. Необходимо е периодично да се почиства, за да не се образуват бактерии.

Щурецът е любима храна на различни видове влечуги и заради своята подвижност, благодарение на която ги кара да го гонят из терариума, събуждайки ловните  инстинкти. По този начин, храненето става под формата на игра, в която вашият любимец се чувства най-щастлив и здрав.

Благодарение на лесното усвояване на хранителните вещества, високото съдържание на протеин, мека и лека хитинова обвивка, ниското съдържание на мазнини, щурците са идеалната храна за вашите любимци!

Може да заповядате на място при нас или да си поръчате online от сайта ни различни по размер щурци и всичко необходимо за тяхното отглеждане при вас.

www.jivaexzotika.bg

Големите гущери могат да бъдат много смущаващи за повечето, дори и тези в хобито на влечугите. Не се притеснявайте, този вид са кучетата от царството на влечугите! Те се славят с послушна и нежна природа и заради силната им връзка със собствениците им.

Тук ще ви дадем информация как да отгледате своето Тегу правилно.

Голям плюс е, ако сложите колония изоподи в терариума, те ще почистват почвата правилно и ще предотвратят разпространението и развъждането на много акари, мухъл и др.

Храна: Тегусите са всеядни в дивата природа. Като са бебета е желателно да им давате висок процент белтъчини с калциев прах (щурци, скакалци, брашнен и кралски червей ), за да им помогнете да растат.

Те ще трябва да бъдат хранени около 2-3 пъти на ден.

• свежа маруля, настърган морков, тиквички, зелен боб, зелен грах, червено цвекло, домат, краставици, чушки и др.
• ягоди, грозде, боровинки, къпини, манго, банан, настъргана тиква, малини, ябълки, круша, диня, пъпеш, смокини, праскови, киви, мандарини, сини сливи и др.

Избягвайте храненето с маруля от айсберг, спанак, маруля, броколи, карфиол или други горчиви зеленчуци, тъй като те възпрепятстват възможността за приемане на витамини.

Друго: Сварени и сурови яйца, риба- сладководна, пюрета плодови и тези на Pangea и Repashi, мишки, плъхчета и еднодневни пиленца ( мъртви). Много е тънка границата да не учите вашето Тегу да не ловува, така, става безопасно за вас и крайниците ви.

Тегу не е конфликтен и с достатъчно големи животни – кучета и котки, няма да се конкурира и да се бие, само да не се хранят заедно.

Автор: Радост Филипова- Kubra

ЗАПОМНЕТЕ! Храната винаги се поръсва с калции, преди да се сервира на костенурката, по-този начин, ще подпомогнете правилното й развитие и ще избегнете появата на различни болести по костите и черупката/ корубата или т.нар панцер.

Нека да си поговорим за храненето и какво трябва да бъде то.

ЗАПОМНЕТЕ! Храната се дава на костенурката в суров вид!

Но нека да не забравяме да споменем и вредните и категорично забранени храни, които може да ни хрумне да дадем на нашия любимец:

• Зеле ( трудно смилаемо е заради целулозата)
• Авокадо – поради мазната си текстура и високо съдържание на магнезий ( Mg) – Да, Mg е полезен за животните, но с много малки количества, при авокадото съдържанието е много голямо и това вреди. Също в него има отново високи нива на калий и желязо е изключително токсично за костенурките, а и не само! Много различни видове животни трудно храносмилат авокадото и то буквално е токсично за тях и бъбреците им.
• Лютиче (Ranunculus species)
• Гъби ( всички видове)
• Зеленчукови кълнове (различни видове) – въпреки, че костенурката може да яде вече порасналите растения, техните кълнове са изключителни неблагоприятни за нейната храносмилателна система.
• Цитрусови плодове ( всички видове)
• Различни цветя от градината! – има няколко вида, които са ядливи, но се избягват именно заради това, че имат много отровни двойници, които се предлагат на пазара.

Тук ще вметнем една огромна скоба, в хобито, често срещано е в терариума да има съд или съдове за хранене. При костенурките има огромно значение колко дълбоки са те. Поради своята трудна подвижност и почти никаква гъвкавост в тялото, съдът за вода трябва да е плитък, за да бъде удобно на животното. Ние предлагаме голямо разнообрази от различни по големина и дизайн съдове ТУК.

Автор: Радост Филипова- Kubra

За целта, трябва да им осигурите достатъчно голям терариум с много укрития и да ги храните редовно.

M.balfouri е земен вид, ако сте се спрели на един индивид (възрастен) терариум с размери 30х30х20см (ДхШхВ) е напълно достатъчен. За колония ще ви трябва по-голям, ние сме насреща да помогнем за този избор.

Влага и вода: Влагата трябва да е около 50-60% хубаво е част от субстрата да бъде пръскан с пулверизатор веднъж на 2-3 седмици. Желателно е да имат и купичка с вода, когато паяка поотрасне и вече няма опасност да се удави.

Субстрат: Кокосов субстрат- ситен/ пресован. Този вид обича да плете и да копае. За да може паяка да си изкопае дупка, слоят на субстрата трябва да е поне 10 см. Използвайте и клони и корк, по които могат да се катерят паяците и да “вдигат” паяжината си, така терариума ви ще изглежда по-интересно, а ако са колония, тарантулите ще могат да направят входовете на хралупите на етажи.

Автор: Радост Филипова- Kubra

Влага и вода – Влагата е много важна при тях, трябва да е около 70-90% – повишавайте влажността ежедневно чрез пръскане с пулверизатор. Тези животни имат бърз метаболизъм и имат нужда да пият вода, не е необходимо да се поставят купички, резничестия гекон пие от капките насъбрали се по стъклото и растенията в терариума.

Температура и осветление – Тъй като са нощно активни животни, нямат нужда от UV лампа, ако желаете да си декорирате терариума, използвайте LED осветление.Температурата е стайна: 22-28°C, но не повече от 28°C . През нощта около 22°C. – термометри.

Автор: Радост Филипова- Kubra

Леопардовия гекон е един от най-предпочитаните влечуги в тераристиката. Идеален е както за начинаещи, така и за напреднали, заради своята непретенциозност при отглеждане, красиви шарки и благ нрав.

В природата тези гекони обитават сухите, скалисти и пустинни райони на Афганистан, Пакистан, Северозападна Индия и някои части на Иран. Не много приятно място, с големи и резки температурни промени, което прави леопардовите гекони изключително издръжливи.

През зимата температурите по тези места падат под 10 градуса. Тогава те влизат в дупки под земята и изпадат в полу-хибернация, изкарвайки зимата само с натрупаните хранителни вещества в опашките им ( тук трябва да вметнем, че колкото по-дебела е опашката на гекона, толкова той е по-издръжлив). Те са нощни животни и излизат на лов на разсъмване и привечер, като се хранят главно с насекоми.

Леопардовите гекони са самостоятелни и териториални и рядко живеят с други животни, за това не е желателно да се гледат на едно място по двойки, два мъжки или две женски. Деленето на територията ще предизвика постоянни борби между тях ( за жалост се стига и до летален край на един от индивидите), заради мястото за напичане, храната и др.

Отглеждането им е изключително лесно, ето няколко съвета от нас. 🙂

Терариум – Терариум с размери 45х30х30 (ДхВхШ) е напълно достатъчен. Двойка гекони, макар, че не е желателно, защото ако нямате опит с отглеждане на яйца и чифт гекони, ще затормозите много женската, защото тя ще снася постоянно. За по-спокойно съжителство, терариумът трябва да е размери 80х40х40 (ДхВхШ). Те не се катерят по стъкло и това ви дава възможност да използвате и отворен терариум, но първо трябва да се уверите, че е достатъчно висок, за да попречи на животното да избяга.

Леопардовия гекон обича да има укритие, такива могат да бъдат изкуствени пещери, достатъчно голямо парче корк и подобни. Растения не е необходимо, освен ако не са изкуствени. Така ще избегнете насекомите, които му служат за храна, да го нагризат.

Влага и вода – Както споменахме, тези гекони са непретенциозни и не изискват много, купичка с вода е напълно достатъчна за да осигури достатъчно влага на възрастен гекон.

Температура и осветление – Най-добрият вариант за отопление на леопардов гекон е отоплителната подложка. Тя трябва да бъде поставена под терариума и да покрива половината от площа, за да има по-голям температурен диапазон и животното само да си избира в коя част да стои. Ако терариума има възможност за нагревателни лампи, те също са опци, както и изкуствения камък с нагревател в него. Опциите са много, всичко е с цел да ви помогне за правилното аранжиране на терариума и отглеждане на вашия люспест любимец. Оптималната температурата в топлата точка трябва да бъде 30-32 °C, а в хладния край 25-27 °C. Желателно е да имате термометър, за да следите температурата.

Субстрат – използвайте специален фин пясък за влечуги, който е безвреден при поглъщане. Не е препоръчително да използвате пясък взет от природата, заради риска от много заболявания от микроби и др. Бебетата е желателно да се държат на домакинска хартия, докато поотраснат.

Храна– Тези гекони са насекомоядни и се хранят главно с щурци и брашнени червеи. Като разнообразие на вече пораснали гекони, могат да се дават скакалци и Zoophobas morio, но не е желателно да се дават на малките, защото са по-трудно смилаеми.

Храната винаги трябва да се поръсвана с калций + витамин D3, в противен случай животното ще развие рахит. Желателно е, веднъж в седмицата, да се дават и витамини.

Заради спокойния си характер, бързата адаптация към заобикалящата ги среда , са едни от най-любимите нечовешки най-добри приятели на много деца! Наш съвет е, ако детето ви има влечение към влечуги, не му отказвайте, този вид определено е по-лесен за отглеждане от куче или коте. Отделно, “тежката” задача с повечето отговорности ще се пада на вас, а това е един тих, неангажиращ много и изключително кротък вид.

Тези гекони са винаги едни от най-любимите на всеки в хобито, даже бихме казали, че едва ли има някой терарист, който не е започнал първо с отглеждането на такъв гекон. Благодарение на упоритостта на селекционери, на това, че лесно се развъждат в домашна среда и че са толкова издръжливи, има много различни цветови форми- морфи, които ще внесат необходимия цвят в живота ви!

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Терариум: Максимум размера при възрастните е между 90 -120 cm до 150cm, терариума като размер може да е: 80х40х40 см (ДхШхВ).

Влага и Вода: Тъй като е пустинен вид, не му трябва нищо друго, освен купа с вода, влагата трябва да не надвишава 60-80%.

Автор: Радост Филипова- Kubra

Китайските водни дракони могат на дължина да достигнат до 1 метър, включително с опашката, и живеят от 10 до 15 години. Оцветяването им варира от тъмнозелено до светлозелено. По тялото се забелязват диагонални ивици в зелено или тюркоазено, докато опашката от средата до края е опръстенена в зелено и тъмнокафяво. В областта на корема оцветяването варира от бяло, през цвят „слонова кост“, много бледо зелено, до бледо жълто. В областта на гърлото китайските водни дракони са с по-ярко изразени цветове: бяло и синьо или прасковено; някои са в един цвят, а други – на ивици.

Възрастните мъжки като цяло са по-едри и имат по-големи и по-триъгълни като форма глави от женските, и развиват по-големи гребени на главата, врата и опашката. Опашката, която заема малко повече от две-трети от общата дължина на тялото, може да се ползва от гущера като оръжие, за запазване на равновесието, както и му помага при плуване.

Китайският воден дракон е един от най-предпочитаните видове за домашно отглеждане, поради благия си характер, възможност да имитира собственика си, възприемчивост и не толкова голяма взискателност към отглеждане, го правят идеален и за начинаещи!

Тъй като вече споменахме, възрастните стават доста дълги ( най-вече опашката) и за да имате достатъчно място за различни на вид украшения, клони, лиани, голям съд с вода е необходимо да вложите малко повече средства, когато животното порасне. Терариум с размери 100х40х40 см или 50х35х75 см са напълно достатъчни. Естествено, ако желаете да направите нещо по-голямо, ние сме на среща за вашата индивидуална поръчка.

Субстрат: Буков чипс, кокосов субстрат – едър.

Храната винаги се поръсва с калций и витамини!

Запомнете, че това животно се социализира много лесно и то винаги ще търси контакт с вас. Обичат разнообразието, за това може да му пускате живи малки рибки в купата с вода, за да си ги лови.

Обожават да се катерят, за това ще трябва да впуснете своето въображение в действие и да създадете една малка джунгла в терариума му. Ние винаги сме насреща с нови и нови предложения и артикули.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

В дивото, този вид се среща в Индо-Австралийския архипелаг. В миналото се е смятал за мини божество от много племена, заради променливия си цвят, възможност да се катери на всякаква повърхност и красива окраска.

Ивичестите гекони имат дълги и изящни тела, достигащи до 22-25см. ( от върха на муцуната до опашката), заради издутите си пръсти на краката, които са покрити с многобройни микроскопични власинки, при близък контакт с повърхността прилепват плътно, дори и по-стъкло, това позволява на ивичестия гекон да е бърз и да се придвижва навсякъде.

Ние от екипа на Jivaexzotika ще ви помогнем с няколко съвета, за да отгледате правилно този гекон.

Запомнете!

Мъжките са силно териториални! Един мъжки може да бъде държан заедно с няколко женски в зависимост от големината на терариума, но никога не се събират два мъжкаря на едно място. Тогава се бият до смърт. Ако сте начинаещ, наш съвет е , да не търсите “ другарче” на вашия гекон, живеят си отлично сами. Когато не са в група стават и по-общителни към човека.

Препоръчително е да има клони и камъни в терариума, по които геконите да се катерят и крият при нужда. Живите растения поддържат влагата, но трябва да се съобразявате с условията в дома на гекона при избор на такова. Доста по-лесно се поддържа влага и чистота с изкуствени растения.

ВАЖНО! Тези гекони имат нужда от Йод във водата. Концентрацията трябва да е една капка йода-септ на литър вода, не повече. При недостиг на йод образуват гуши под формата на две подутини зад главата.

UV лъчите не са задължително, тъй като са нощно активни.

Хранене: Геконите се хранят основно с щурци, които трябва предварително да бъдат напудрени в калций и един път в седмицата с витамини за влечуги, но е добре да разнообразявате менюто с брашнени червеи или хлебарки. Можете да храните геконът с по 4-5 щуреца на ден или 6-7 през ден. Ако поставяте храната в чинийка, от която да не може да излезе, но да е лесно забележима за гекона, той ще се научи, че там може да намери храна и ще я търси ако е гладен.

Тези гекони обичат и меки плодове, 2-3 пъти седмично може да приготвяте специално пюре, което е много полезно за геконът и ще сте сигурни, че му давате достатъчно полезни хранителни вещества. Може да му давате плодови желета за влечуги или хранителни смески за ресничести гекони. Ние разполагаме с разнообразна гама от храни с витамини и минерали: ТУК.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Желателно е когато видите, че животното посивява и започва да сменя кожата си, да пулверизирате субстрата или да ги къпете в хладка вода, за да смени по-лесно.

Въпреки, че е малка на размер, тази змия е изключително ината и силна, може да й отнеме цял ден в ровене на един и същи ъгъл докато не намери начин да се навре там, където иска, само ако е усетила “ слабостта” на материала. Има много регистрирани случки, как се нараняват и затискат от камъни или дървени клони, които не са здраво залепени.

Още по-изненадващо е, че тази змия може да бъде много разрушителна за интериорния дизайн във вашия терариум, така че декорът не е необходимо да бъде прекомерен. Всичко, което не й допадне и е лесно за сабаряне или изравяне ще бъде разбутано в рамките на няколко часа.

Съвет – Използвайте буков чипс, поради неговата попивателна способност, така ще почиствате по-лесно и ще избегнете неприятна миризма в терариума. В дивото, пясъчните бои буквално бягат от мястото, където са използвали за тоалетна, докато в терариума разчитат изцяло на вас.

Автор: Радост Филипова- Kubra