Императорска боа /Boa constrictor imperator/- Отглеждане

от alpha_11 | ное. 6, 2020 | Змии

Императорска боа /Boa constrictor imperator/- Отглеждане

Боите са неотровни удушвачи намиращи се в тропическите части на Централна и Южна Америка.
Сравнително по-малки от анакондите, боите растат до 3-4 (отделни екземпляри) .
Издръжливи, красиви и рядко отказват храна, този вид змии са доста предпочитани от начинаещи и от напреднали.

Въпреки славата си на леко агресивни, с търпение и упоритост от страна на собственика, свикват да се изваждат спокойно от терариума и да се докосват.

Тези змии са любими на много тераристи, заради своето телосложение. Стреловидна глава, магнетични очи, красив “ грим” на главата, силно тяло и невероятно краски по тялото.

Въпреки, че се отглежда лесно, трябва да знаете няколко прости правила в правилното отглеждане на този вид змия. От екипа на Jivaexzotika изготвихме кратка, стилизирана информация за отглеждане на императорска боа.

Терариум: За възрастно животно е подходящ 160х80х70 (ДхШхВ), имайте в предвид, че трябва да го аранжирате и с голям дънер или клон, за да се излежава змията. Когато са бебета, може да бъдат в пъти по-малък терариум. Но ние винаги съветваме собствениците на големи змии едно : Колкото по-голям терариум, толкова по-добре и за вас, че има място за аранжировка и за самото влечуго, че има място да се движи и катери.

В природата на дължина императорската боа достига 3 m. Описани са екземпляри 3,7 m (Гвиана), 4,2 m (Бразилия). В плен (3,7 m) В Дрезденският зоопарк може би е живяла по-голяма, но данните са неточни. В ограничени условия – терариуми, мъжките достигат максималните 2 метра, а женските рядко на 2,5м.

Влага и вода: Тъй като живеят в по-тропични места,. влагата трябва да е около 60-80%, това се регулира лесно с термометър и влагометър, желателно е съдът за вода да е дълбок, за да може животното да се кисне при нужда. Имайте в предвид, че тези змии обичат водата и понякога предпочитат да се киснат с часове в купата си с вода.

Температура и осветление: В терариума трябва да е 26-29°C, мястото за “ напичане“ да е 33°C.- за да се избегнат рискове от изгаряне, заради отоплителна крушка, ние съветваме да използвате килимче- нагревно. През нощта 22-24°C.

Субстрат: Буков чипс ( ситен или едър) или едър кокосов чипс.

Храна: Мишки, плъхове, зайци, пилета. В природата се храни с гризачи, агути, прилепи, ленивци, птици и малки каймани.

ИНТЕРЕСНО: Императорската боа е живородна. Бременността продължава 100-110 дена. Раждат се до 50 малки. Докато са малки много от тях могат да станат плячка на хищници, поне докато не пораснат. Продължителността на живота при тези змии е сравнително голяма – около 30 години.

Силата на тази змия е голяма и поради това хората от района на Пантанал части от Амазония и в Гаяна я наричат още с названието змия-удушвач.

МОРФИ : Тази змия е събудила интереса в стотици добри развъдчици със своите уникални цветови вариации, които се получават при терариумно размножаване.

Те са толкова много, че сме подбрали по-интересните като цвят 🙂

Галерия:

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Изумрудено дървесна боа – отглеждане

от alpha_11 | ное. 6, 2020 | Змии

Изумрудено дървесна боа – отглеждане

Изумрудено дървесната боа е открита през 1758 г. от Карлос Линей, който я наименува Corallus caninus. Името на рода, Corallus, се дължи на цвета и вида на боата, новородените са с коралови на цвят шарки, а канинус поради кучеподобната главата на змията.

Бебетата са изключително смели, трудно се плашат и са много нападателни, поведението не се променя дори и когато пораснат. Ухапването е повече от неприятно. Удължените максиларни зъби също приличат на кучешките при кучета (както и са пропорционално по-дълги от тези, принадлежащи на която и да е друга не-отровна змия), поради тази си особеност видът има и неформално име – Кучеглава боа.

В една своя научна статия Линей споделя възхищението си към този вид:

“ Изключително агресивна, голяма и страховито изглеждаща! За жалост трябваше да убием една, за да огледаме добре външните белези и да я нарисуваме за новия определител на видовете, който пишехме, заедно с моите колеги.

Уплашиха ме изключително големите кучешки зъби. Corallus caninus е върколака в змийското царство! “

Знаете ли, че?

Има два вида изумрудено дървесна боа.

Има два обособени типа. Северната форма се среща в Гвиана и Суринам и е известна като северната изумрудена дървесна боа. Това е най-разпространеният вид, който се гледа в плен. Втората, по-рядко срещана форма е Амазонската басейна изумрудено боа. Първият се среща предимно в Северна Южна Америка, докато последният обитава райони на джунглата по басейна на река Амазонка от Южен Суринам, Южна Гвиана и Южна Венецуела до Колумбия, Перу и Бразилия.

Има забележителни разлики между тези две географски изолирани видове по отношение на морфология, мащабиране, темперамент, оцветяване и маркировка. Северната е доста по-голяма и с по-ярък цвят.

И двата вида са изключително темпераментни и много агресивни, рядко позволяват да се хващат с ръка и са силно териториални, за това не са подходящи за начинаещи в хобито.

Това е вид, на който не малко хора се възхищават и дори боготворят, в тази статия, ние от екипа на Jivaexzotika ще ви представим малко информация за това, как се отглежда.

Терариум: Вертикалния терариум е задължителен! Желателно е, да нараства с големината на самата змия, но самия вид няма нужда от огромно пространство. Терариума трябва да съдържа здрави клони и / или кацалки, зададени на различни височини. Змията ще почива навита на клона си през деня и ще се движи през нощта.

Температура и осветление: Изумрудената боа произхожда от тропическите гори и се нуждае от топла влажна среда, но те не обичат прекомерната топлина. Както всички влечуги, те са зависими от външната терморегулация, за да контролират телесната си температура. Това по същество означава, че трябва да осигурите постоянна дневна температура, като точката за напичане да не надвишава 33,5 С, като под него трябва да поставите съдът с прясна вода, за да се накисва змията, когато усети нужда. Най-желателно е да използвате отоплителни крушки, но за да защитите змията от евентуално изгаряне, трябва да поставите отоплителното тяло в специална предпазна клетка. Нощните температури трябва да са 21-22 C.

Въпреки че не се нуждае от светлина с пълен спектър, за да помогне за метаболизирането на калция, живите цветове на вашата змия със сигурност ще се възползват от наличието на такава. Препоръчва се 12 часа светлина, като UVB спектъра да не надвишава 5% .

Вода и влажност: Влажността трябва да не се кондензира (с други думи, не трябва да има капеща вода по страните на заграждението) и в диапазона от 65-70 %процента. Идеална работа вършат уредите за

Субстрат и обзавеждане: Както казахме, този вид е дървесен, трябва да обособите здрави хоризонтални клони, на които да се качва и да се навива. Желателно е да има различни растения, за да се чувства животното спокойно и защитено. Субстрата на дъното може да е смес от едър и ситен кокосов субстрат, свагнум мъх и др. Задължително е поставянето на керамични топчета на дъното за субстрата, те ще задържат влагата достатъчно дълго време през денонощието.

Хранa: Плъхове, мишки, пилета.

Изумрудите са опортюнисти в храненето. Те нападат в засада и дълго време могат да останат “замразени” в класическото си висящо положение „S“ нощ след нощ, докато чакат малък бозайник или птица да се разнасят или да летят.

Нашата работа като пазители на тези великолепни създания е да устоим на изкушението да ги пречупим и откажем от лова. Изумрудените дървесни бои са естествено стройни заради арбореалния си начин на живот и защото ловуват практически всяка вечер, техния метаболизъм е сравнително бърз и това ги прави перфектните ловци. Трябва да внимаваме с това, да не напълнеят. Всяко терариумно животно страда от този проблем и ние като стопани задължително трябва да бъдем отговорни и много стриктни в диетата на своите любимци!

Възрастните е желателно да се хранят всяка седмица с едра плячка. Малките, преди да навършат зряла възраст се хранят на всеки две до три седмици, а новородените на всеки 10 или повече дни. Обичайният модел е две до три хранения, последвани от дефекация.

Интересно! : Този вид бои са изключително темпераментни! Не са подходящи за хора без опит с дървесни видове! Има единици, където змията свиква с допир и позволява да се държи, но трябва да сте изключително спокойни, търпеливи, смели и настоятелни. За да я опитомите до някаква степен е желателно целия този процес с държането на ръце да започне от бебешката възраст на змията.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Зелена игуана- отглеждане

от alpha_11 | ное. 6, 2020 | Гущери

Зелена игуана- отглеждане

Зелена или обикновена игуана (Iguana iguana) , са едни от най-големите гущери в Америка, с размери ( от носа до върха на опашката) от около 2 метра и тежащи до 5 кг. Страхотни са за домашни любимци, но се препоръчват за малко по-напредналите в хобито, защото когато станат половозрели някои индивиди стават по-агресивни.

Терариум / Клетка: Вашата игуана, в зависимост от големината си, ще има нужда от голям терариум или клетка, 2-3 пъти по голям от дължината на Игуаната, широк колкото нея и висок поне 1.8 метра. Игуаните са дървесни животни и обожават да се катерят, затова височината е важна за да може да им се предостави тази възможност. Една млада игуана( около 30 см) , може спокойно да се гледа в терариум 90-120 см дълъг и 90 см висок.

Ако можете да и предоставите терариум който да е около 2-2.5 метра дълъг, това би я задоволило максимално. Терариума трябва да е възможно по-висок, най-малко 1.8м. Както казахме тези животни са дървесен вид и обожават да се катерят. Терариума не трябва да е по тесен от 90см, като за предпочитане е около 1.2-1.5 м. Друг вариант е, да се гледа в по-малък терариум, но да се пуска редовно, за да може животното да се движи и така да се развива пълноценно.

Ако Ви се струва че това започва да се оформя като малка стая, в друга по-голяма, не грешите.

Влага и вода: Този вид обитава тропическите гори на Южна Америка. Нивото на влажност трябва да е в границите на 80 %, затова е препоръчително да имате и влагомер. Може да постигнете висока влажност в терариума като пръскате 2 пъти на ден, или да имате фонтанче в терариума, да аерира водата, също така добра инвестиция е Овлажнител или уред за мъгла и влага. Ако терариума е с мрежести страни, ще имате проблем със задържането на влагата в него,можете да поставите достатъчно голям съд, в който животното да влиза и да се къпе в него. Игуаните набавят повечето от нужната им вода чрез храната си, затова е хубаво да им давате сочна храна.

Температура и осветление: Едната страна трябва да е по хладна, другата по-топла. Дневните температури трябва да са между 26.6 C и 31.1 C, с място за препичане от 34.9 C. Вечерните температури трябва да паднат до към 23.8 C и 26.6 C, младите игуани трябва да се държат на температури близки до 26.6 C нощем. Също така трябва да имате няколко термометъра, поставени из терариума, за да знаете температурите в различните части на терариума.

За да постигнете правилни температури през деня и нощта, могат да се ползват много уреди- керамични лампи, нагревни килимчета.Отоплителни елементи които отделят светлина като Лампите с нажежаема жичка, и UVB лампите (които не отделят почти никаква топлина, но са жизнено важни за игуаната) трябва да са на таймер. Игуаната е дневно животно, което в природата би се събудило при изгрев слънце и би заспало при залез слънце. Осветлението за този тип животни трябва да наподобява естественото. Ако слънцето изгрява в 6:30, то и лампите на терариума е хубаво да се включват в толкова. Същото важи и за залязването на слънцето. Лятото денят е по-дълъг, затова не е лошо да си пренастройватe таймера за лятно и зимно време, за да имитира слънчевия цикъл. След като вече сте отоплили терариума, трябва да се предостави на игуаната специален вид светлина наречена UVB – лъчите помагат на игуаната да произвежда витамин D2 в кожата си, което после се превръща в D3. Витамин D3 подпомага производството на калций в тялото. Без този вид светлина (както и правилни температури и хранене) игуаната може да развие калциева недостатъчност, което води до костни заболявания, треперене, удар и смърт.

Субстрат и обзавеждане: След като терариума на игуаната е с правилни размери, отоплен е добре и има правилно осветление, остава да се обзаведе подобаващо. Задължително обърнете внимание на местата за катерене. Това може да направите като предоставите клони за катерене- от широколистно дърво или корк, който са приблизително с дебелината на тялото на Вашето животно и ги захванете здраво за стените на терариума.

Друг вариант е да се направят различни нива за катерене по стените с мостове между тях за преминаване или корк по стените, по който да се катери животното, въжена мрежа също е добър вариант, стига да е достатъчно здрава и да не се разнищва, за да не се нарани животното. Широки рампи на няколко нива в терариума са препоръчителни за да може игуаната да си избира къде да се препича на слънце и къде да си почива. Живите растения може да бъдат изядени или смачкани много бързо, за това слагайте изкуствени.

Субстрата е материала който се постила на дъното на терариума. Хубав субстрат е този който игуаната не може да погълне(което да доведе до стомашни проблеми) и е лесен за почистване: Изкуствената трева – бъдете сигурни че при рязане, парченцата са паднали и няма такива които игуаната да погълне.

Храна: Количеството свежа зеленина в диетата на игуаната трябва да е между 35 и 50 % с останалото предимно прясно нарязани зеленчуци. Плодовете не трябва да са повече от 10 %.

Трябва да храните игуаната си със свежа зеленина като зелеви растения, глухарчета, синап, Мокреш (Nasturtium officinale R. Br.), листа от репички, както и от време на време босилек, спанак,кориандър или риган, но в малки количества.

Пресните зеленчуци, плодове и друг вид зеленина могат да бъдат настъргани, смлени или нарязани на малки парченца и след това поднесени на животното.

Подходящи са: Сладък картоф, пащърнак, зелен фасул, моркови, краставица, зелен грах с меки шушулки, домат, чушки, “пера” от пресен лук, бамя, аспержи, листа и цветове от глухарче , листа и цветове от латинка, маруля, листа то ряпа, листа от морков, китайско зеле, магданоз, праз. От плодовете, смокини, малини или пъпеш, сладката тиква, ябълки, круши, боровинки ( в малки количества) , диня, банан ( отново в малки количества), смокини (пресни или сушени), малини, ягоди, папая, круши, сливи, манго, праскови, пъпеши, фурми, къпини, накиснати стафиди, грозде, киви (обелено), Броколи, цвекло, китайско зеле, спанак може да се дават, но са богати на оксалати, което се счита че спира абсорбцията на калций, затова ги ползвайте в малки количества.

ЗАПОМНЕТЕ: Цитрусовите плодове и авокадото са ТОКСИЧНИ! Не се дават по никакъв повод!

За да добавите белтъчини в диетата на игуаната, давайте и Люцерна на гранули или друг продукт от люцерна, тя е богата и на калций. Може да я стриете на прах и да поръсите храната на игуаната с нея, или да оставите гранулките цели. Отнема известно време на игуаната да свикне с люцерната в храната й, затова започнете с малко количество и постепенно увеличете дозата, докато свикне. Можете естествено да си засадите в саксия и да й давате прясна.

Много рядко, може да добавяте за белен слънчоглед, белено тиквено семе, тофу или пълнозърнест хляб.

Поръсвайте храната на игуаната си с Калций!

ВАЖНО: Не е препоръчително да режете и замразявате плодовите салати на игуаната си предварително, защото витамините като витамин B1 в тях се унищожават, а това е важно за игуаната. Ако все пак е наложително да и давате размразена храна, то я напудрете с малко витамин Б1 или Бирена мая, но много малко, защото игуаната може да откаже да изяде храната заради миризмата й.

ЗАПОМНЕТЕ: Плодовете не трябва да са основна храна за игуаните, поради високото си съдържание на фосфор.

Старайте се да давате на животното храна, която не е третирана с пестициди, защото това може да се отрази на неговото здраве. Много от тях остават върху зеленчуците и плодовете, дори и след като се измият. Други зеленчуци, които могат да причинят проблеми са представители от семейството на зелето. Те съдържат вещества, които спират абсорбцията на йод, което в последствие може да доведе до хипертиреоидизъм Такива са – кала, зеле, броколи, брюкселско зеле и бок чой. Може да ги включвате в храната но в ниски дози и най-много два пъти седмично.

Зелената игуана е страхотен домашен любимец, който свиква със собствениците си и винаги ще е се радва на вниманието ви.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Голиат – отглеждане

от alpha_11 | окт. 6, 2020 | Насекоми

Голиат – отглеждане

Goliathus goliatus е най-големият представител от род бръмбари от семейство Cetoniinae . Изключително красив, лесен за отглеждане ( ако се спазват всички стъпки), ценен като препариран експонат в колекцията. Подходящ за отглеждане, както за начинаещи, така и за опитни в хобито.

Ето няколко съвета от нас, как се отглежда този красив и величествен вид насекомо?

Отглеждане на ларвите:

Ларвите на G. goliatus (както и други ларви на бръмбари) преминават през 3 стадия на развитие, след като се излюпят от яйцата си:

– Стадий 1 (L1): са новоизлюпени бебета и ядат от субстрата около тях докато позаякнат, който е изгнило дърво/листа направено на много ситно, също без проблем ядат и торфен субстрат

– Стадий 2 (L2): Това е първата им смяна на кожа на около месец възраст и вече са поотраснали. Започва се храненето с протеин – може да се дават много различни видове храна, някои хора дават гамарус или люспи за рибки, но най-често се хранят със суха храна (кучешка, котешка, рибна и тн.). Гранули за езерни риби (води се оптимално гранули за Koi fish), това което е важно да са 40% + протеин и да нямат излишно мазнина.

Гранулите се слагат във вода да се понакиснат малко преди да им се дадат за да поомекнат. На малка ларва 1-2 гранули е достатъчно, хубаво е да се дават само колкото е нужно на ларвата за да не правят излишни плесени. През ден се слагат нови гранули и се маха неизядената храна, за да не мухлясва.

– Стадий 3 (L3): Това е последния стадии, в който ларвите вече са вече 8-10грама и започват да стават големи доста бързо, на около втория месец. Стават доста лакоми!

Когато вече са L3 е хубаво за да се постигат добри резултати ларвите да се мерят на всеки две седмици и субстрата им да се сменя, също е добре да се чистят измиват внимателно под леко течаща вода. Това помага да се запазват свежи и чисти, поради голямото количество гранули, което минава през субстрата.

Като цяло ларвите се държат в малки кутиики 1-2 литра е достатъчно за големи ларви, за да може да си намират храната веднага, а и се пести време и пространство. Субстрата не е от значение, тъй като те не го ядат – може да бъде кокосов/торфен или обикновена пръст. Винаги се държи само една ларва в кутиика, тъй като са доста силни и агресивни, в природата оцеляват само по-агресивните и има вероятност да се наранят една друга.

Метаморфоза:

Когато моментът настъпи (след 3-4 месеца хранене обикновено) ларвите решават, че е време да спрат да ядът и влизат в така наречения wandering phase, в който търсят подходящо място и субстрат да си направят пупа. Те я обграждат с твърда топка от субстрата и вътре се случва магията.

Тук идва тънкия момент в отглеждането на голиати – субстрата нужен за пашкула им.

Ларвата спира да яде и започва да пълзи по повърхността на субстрата и да се опитва да избяга – всъщност търси по-подходящ субстрат. Като цяло информацията за отглеждане на голиати се развива с всяка година и допреди 10 години почти нямаше никаква успеваемост в отглеждането им.

В природата ларвите се закопават много навътре в земята, където субстрата е по-подходящ и са по-защитени, защото ще прекарат няколко месеца напълно беззащитни.

Търсят неорганична, твърда и глинеста почва. За направа на субстрат, може да ползвате смес от пясък, торф и глина – добре размесено и увлажнено.

Кутия от 5л е напълно достатъчна за една доста голяма ларва да завърши пашкула си. Преди години Голиатус ларвите е било прието, че около месец ще бъдат в wandering phase и поради това ще изгубят тегло, мъчейки се да избягат докато най-накрая не се примирят. Но с подобряването на знанията ни в областта този процес се избягва почти – при смес субстрат им трябват само няколко дни преди да започнат да правят пашкулите си, което значи, че тази формула действа.

Като правило субстратът трябва да формира солидна буца, когато се стисне с ръка, да е доста влажен, но не чак до степен че да тече вода от буцата. След като се сложи влажният субстрат е най-добре да не се слага повече вода ами да се остави постепенно да изсъхне, след първоначалната влага е добре самата метаморфоза да протече при по-сухи условия за да няма проблеми с плесени и други.

Ларвите прекарват 2-3 месеца в метаморфоза и някъде на третия месец е ок да извадим „яйцата“ и внимателно да отчупим малко парченце, за да видим какво се случва вътре. Може да си спестим пространство като всичките топки сложим в една кутия (в същото положение, в което са били) като така ще имаме по-добър контрол на условията също така.

Излюпените бръмбари продължават да стоят неактивни в топките още 2-4 месеца, можем да ги стимулираме да се събудят като вдигнем влажността в кутията.

Има го:

Когато вече имаме активни бръмбари можем да ги храним с различни плодове- банани, ябълки, круши, тиква, малини, боровинки, също мангото е добра храна за тях, но трябва да е доста презряло. Да се избягват плодове като диня например – обичат ги, но не са особено хранителни, защото е с голямо съдържание на вода. Подходящо е всичко без цитрусовите плодове! Едни от най-предпочитаните от специалистите в хобито са специални за целта beetle jelly-та, които са най-подходящи, защото се развалят доста бавно.

Ако искаме да ги развъждаме може да използваме за целта кутия около 40-50л за една двойка възрастни. Субстрата за снасяне е доста семпъл и лесен за правене – просто торфен субстрат с малки парченца изгнило дърво – 20% от общия обем е ок. Добре е субстрата да е с висока влажност за този процес. Кутията се пълни около 20см със субстрат и се компресира здраво със сила надолу, може да се добави и парче изгнило дърво в този слой (води се, че това стимулира женските да снасят). След това се добавя още толкова субстрат некомпресиран, за да остане около 7-10см свободни отгоре, където да си живеят бръмбарите.

Може би по-добър вариант е да се сложи само женска (след като е седяла заедно с мъжки за около седмица) в кутията, за да не я тормози мъжкия, но при тези бръмбари не е от чак такова значение това и може да съжителстват заедно.

Дървесината трябва да е само от широколистни дървета!

Кутията е добре да се проверява на 3-4 седмици за яйца и да се отделят всяко поотделно в малки кутиики заедно с оригинален субстрат от кутията. Обикновено яйцата са снесени в твърдия слой най-отдолу, женските преценяват, че там е най-подходящо. Тъй като яйцата са доста крехки е най-добре да се вадят внимателно, например с лъжица, за да не ги нараним, също така не трябва да се излагат много на светлина, светкавици на фотоапарати и тн.

Възрастните бръмбари живеят активно 2-4 месеца. В първия си активен месец обикновено женските не са много адекватни и не могат да снесат много яйца. Генерално целия жизнен цикъл на голиатите е около 1 година.

Около 40гр ларва е ок да стане възрастен бръмбар, когато достигнат по-големи размери обикновено знаем, че са мъжки (могат да станат и 100+ грама за доста кратко време).

Това са основните принципи за оглеждането на голиати, разбира се всеки с малко повече опит си има собствени трикове и съвети, това са правилата, които е желателно да се следват, за да отгледате първите си Голияти!

Съвет: Желателно е да вземете повече от 1-2 ларви, за да имате успех. Тъй като в началото, всеки начинаещ е на проба-грешка и понякога, за да има успех е желателно да се заложи на сигурно – повече бройки. 🙂

След като умре нашият Голият?

Ние взехме решение, че ще е добре, всеки отделил толкова грижи за да порасне това величествено насекомо, да бъде подобаващо запазено. Ще имате възможност, когато върнете вашия бръмбар, да си го получите обратно в красива рамка или стъкленица и да запазите спомена за винаги. Препараторът от Crow Handmade ще бъде на наше и ваше разположение за това! 🙂

Специални благодарности от целия екип на Jivaexzotika на Георги Божанов, който успя да развъди този уникален вид в България и да ни помогне с точна и правилна информация за статията!

БЛОГ

Гигантски мадагаскарски дневен гекон – Отглеждане

от alpha_11 | окт. 6, 2020 | Гекони

Гигантски мадагаскарски дневен гекон – Отглеждане

Гигантския мадагаскарски дневен гекон / Phelsuma grandis madagascariensis/ е сравнително голям. Мъжките достигат до 30-33см. Женските са по-малки на размер – около 22-25см.
Цветът им е наситено зелен с 2 червени линии по лицето- от очите към носа и често червени петънца по гърба.

Тези гущери населяват северните райони. остров Мадагаскар. Обитават гъстите му гори, и са надземен вид. Обичат да се катерят и е желателно собственикът на тези прелестни създания, да се съобрази с това, при аранжировката на терариума.

Ние от екипа на Jivaexzotika ще ви помогнем с няколко съвета, за да отгледате правилно този гекон. 🙂

Терариум: Ако държите да имате чифт ( въпреки, че ако сте начинаещ в хобито, не ви го препоръчваме) терариумът трябва да е с размери 45х55х60см (д/ш/в), а ако желаете, може и по-голям.

Ако ще гледате един брой , ви е достатъчен терариум с размери: 40x35x45см ( д/ш/в). При аранжировката е важно да има достатъчно растителност- препоръчваме да са изкуствени растения. За да има височина в терариума, както споменахме тези гекони обичат да се катерят, добавете корк, лиани, бамбукови пръчки и др.

Влага и вода: Този вид гекони са влаголюбиви ( влажността трябва да е около 70%). Добре е да се овлажнява терариума с пулверизатор веднъж на ден, ако е възможно по два пъти. За да има допълнително вода, може да добавите и плитка купичка, доста от геконите предпочитат да пият от съдче, отколкото от капките по растенията, а хидратацията при този вид е много важна.

Tемпература и осветление – В природата тези гекони живеят на 26°C- годишна температурна. В терариумите може да се използва 45W крушка, като на около 15-20см под отоплителното тяло трябва да има удобни клонки, за да се препичат на нея. Може да се направи и същия ефект със слабо нагряващо килимче, което се закрепя за една от стените на терариума. Трябва да оставите и “ студена“ част, където животното може да регулира температурата си ако е прегряло.

Тъй като е дневен вид, UVB осветлението е задължително, за да се развива правилно животното.

Субстрат– Като са дървесни видове, тези гекони не са претенциозни. За да поддържате по-добре влагата в терариума използвайте за дъно на терариума: свагнум мъх или кокосов субстрат.

Храна: Тук ще ви бъде доста интересно, защото тези симпатични гекони обичат разнообразието.

Насекоми: Щурците са основна храна, но може да разнообразявате със скакалци, хлебарки и Zophobas morio.

Специализирани пюрета: Това са всички готови водоразтворими пюрета за плодоядни гекони , ние разполагаме с голям асортимент и различни вкусове на марките Comodo, Pangea, Repashi и др. Изключително удобно, а и гущерите го обичат. Това трябва да ви е основната храна, заедно със щурците.

Желенца: Всички плодоядни гекони ги обичат, тези желенца не са толкова хранителни, колкото пюретата, но в комбинация със щурци, младите гекончета много хи харесват и ядът. Предлагаме различни вкусове.

Бебешки пюрета: Не го препоръчваме много,заради добавената глюкоза в тях. Използвайте само в краен вариянт за кратко време. Тук говорим за стандартните пюрета за човешки бебета. Предпочитаният вкус от много магадаскарски гекони е банан.

Този вид е изключително красив, екзотичен и любим на много любители в хобито, ние предлагаме подрастващи гекони от този вид и с удоволствие ще ви помогнем за правилното им отглеждане.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Гекон Токи – Отглеждане

от alpha_11 | окт. 6, 2020 | Гекони

Гекон Токи – Отглеждане

Геконът токи (Gekko gecko) е едър вид нощен дървесен гекон. Името си „Токи“ е получил от характерните звуци, които издава. Той е вторият по големина вид гекони, достигащ дължина до около 28 – 50 cм при мъжките и 18 – 48 cм при женските. Теглото не надвишава 150 – 400 g.

Токи има характерен външен вид: синкаво или сивкаво тяло и пръснати по кожата петънца, вариращи от светложълто до яркочервено. Мъжките притежават по-ярка окраска от женските. Имат големи очи с вертикална резка за зеница. Очите им са кафяви до зеленокафяви, могат да бъдат и оранжеви или жълти.

Сравнени с други видове гекони, токи имат масивно телосложение, полухватателна опашка, голяма глава и мускулести челюсти. Въпреки че традицинно се предлагат за домашни любимци, те са силно териториални и имат репутация на своенравни животни, способни да хапят болезнено, а оттам и неподходящи за отглеждане от неопитни гледачи, които искат да докосват своето влечуго. Ако все пак държите да имате такъв, но нямате опит – трябва да сте много внимателен с животното.

Ето няколко съвета от нас, за да отглеждате правилно този уникален гекон. 🙂

Терариум: Трябва пространството, в което ще живее да има добра вентилация, този вид не обичат много да им се сменя местожилището, желателно е да бъдат във висок терариум с размери 55х55х110 ( д/ш/в), за да имат пространство да се катерят. Мъжките са силно териториални и това ги прави доста агресивни към други мъжкари, а събирането на чифт – мъжки и женски, също не е желателно, защото типично за природата си, мъжкия няма да спре да ухажва женската и това ще стресира организма й, заради постоянното снасяне.
За да се чувства комфортно животното, трябва да има укрития – това са различни растения, лиани, корк, клонки от широколистни дървета и др.

Влага и вода-:Много тераристи предпочитат да има водопад в терариума на Токи-гекона им, защото често животното пие вода от него. Запомнете, че влагата в терариума трябва да е около 60-80% ( за да знаете това с точност е желателно в терариума да имате ходрометър и термометър ( има и комбинирани варианти)). Влагата се поддържа лесно с пулверзатор ( пръскалка ) или автоматизиран.

Температура и осветление: Тъй като живеят във влажни места, те имат нужда и от необходимото отопление. Желателно е да имат 2 точки – студена и топла, по този начин, животното само ще регулира температурата си. “ Студената“ част трябва да е 24-26 С, а “ Напичащата“ точка- 33-40 С

Това се постига най-лесно с отоплителна крушка или килимче, което е залепено на някоя от страните на терариума.

Субстрат: Те са дървесни видове и не са много притенциозни от към субстрата си. Използвайте кокосов субстрат, кокосов чипс, свагнум мъх.

Храна: Токи е насекомояден гекон, но и хищник. Харесват различни насекоми: щурци, хлебарки, скакалци, брашнен червей, zophobas morio – за тях ще е желателно да ги слагате в дълбока купичка с калций.

Когато пораснат геконите обогатяват менюто си, може да им се дават малки мишлета, сварени яйца, насекоми, сладководни рибки в плитка купа с вода, кашести плодове: диня, банан, пъпеш.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ?
Геконът токи е вторият по големина вид гекони, достигащ дължина до около 28 – 50 cм при мъжките и 18 – 48 cм при женските. Теглото не надвишава 150 – 400 g.
Тези гекони има характерен външен вид и определено пленява всеки, който ги види.
Повикът на гекона Токи, издаван в брачния период, е подобен крякане и на различните места се описва по звучене като: токен, токи и подобни, от където идва и неговото наименование. Тези гекончета са агресивни, но са интересни, красиви и ще внесат нотката дивост във вашия дом.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Аргус варан – отглеждане

от alpha_11 | окт. 6, 2020 | Гущери

Аргус варан – отглеждане

Аргус варанът / Varanus panoptes horni/ обитава южните райони тревни, крайречни и горски местообитания на остров Нова Гвинея. Той е адаптивен към широк спектър от типове местообитания и това го прави още по-лесен за отхлеждане и в терариумна среда.

Размери – новородените обикновено са с дължина от 20-22 см растат много бързо. Възрастните са полов диморфизъм, като мъжките често достигат обща дължина от 120 см до 150 см., а обикновено женските остават около 90 см максимална обща дължина.

Терариум – Трябва да е голям и дървен, желателно е да се уголемява спрямо размерите на животното, много тераристи прибягват до построяване на клетка за вече възрастния индивид, тя обикновено включва изграждане на здрава конструкция за катерене- клони или дънер от широколистно дърво, скали, речни камъни. Място за напичане и басейн за плуване.

Температура и осветление- Температурата варира от 23 – 50 °C. , като най-високо трябва да е на мястото за напичане, това най-лесно се постига с нагревателни крушки. Тъй като това е дневен вид, използването на UVA и UVB крушки е задължително, благодарение на тях вашия варан ще усвоява добре вит.D и калция, който получава от добавките към храната си.

Вода и влажност- Този вид предпочита влажност от 70 – 80%. Желателно е освен да го пулверизирате с вода, да осигурите воден басейн в който животното може да се къпе и да пие вода.

Субстрат и обзавеждане- Терариумът трябва да е декориран с сухи дебели клони, влажен почвен субстрат и сухи листа. Този вид варани са много умели при копаенето на тунели и в субстрата на терариума/ клетката, за да се избегне това, най-добре да се поставят няколко големи трупи, кухи коркови тръби и камъни, здраво прикрепени към дъното или стените на терариума, за да се предотврати срутване и евентуална вреда на копаещия гущер, така той ще е щастлив, че си има тунел в който да почива и няма да изпитва толкова силно желание да копае.

Интересно – Аргус варанът е изключително красиво, интересни и много социално животно. Няма проблем да живее и пуснат в дома ви, когато достигне максималните си размери, ако не усеща конкуренция в храненето, може спокойно да го отглеждате с домашните си любимци.

В началото поради малкия си и крехък размер е нормално да съска, да удря с опашка и да се опитва да ви избяга, когато се опивате да го уловите. Трябва да сте спокойни, много постоянни и да му говорите с мек и равен тон. С времето животното свиква с вашия допир, започва да прави приятна асоцияция с вас:

“ Взема ме на ръце, значи ще отидем на разнообразна разходка”

“ Дойде с пинсетите, ако дойда към него ще получа храна”

Задължително е да храните своя варан с пинсети, те са изключително лакоми и без да искат могат да ви одраскат със зъбите си, а и по този начин няма да бърка времето за излизане с това за хранене!

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Алигаторова костенурка – Отглеждане

от alpha_11 | сеп. 4, 2020 | Водни костенурки

Алигаторова костенурка – Отглеждане

Алигаторовата костенурка (Macrochelys temminckii) е най-голямата сладководна костенурка в Северна Америка. Алигаторовата костенурка се характеризира с голяма, тежка глава и масивна опашка. Карапакса / е горната, изпъкнала част от черупката на костенурката, изградена от плътно свързани кости и покрита с рогови щитчета / притежава три реда гребенести рогови щитчета, придаващи зловещ вид.

Окраската е сива, кафява, черна или маслиненозелена. Около очите може да се забележат лъчеобразни жълтеникави петна, придаващи контури на окото и служещи за камуфлаж.

Повърхността на устната кухина е също с характерен камуфлаж. Върха на езика притежава червеообразен израстък, служещ за примамване на малки рибки. Този метод за лов се наблюдава при по-големите екземпляри, като могат да стоят над час с отворена уста, докато жертвата дойде.

Челюстите на алигаторовата костенурка са изключително мощни и могат да нанесат сериозни увреждания на евентуален нападател. За това не се препоръчва за начинаещи в хобито. Карапакса може да достигне до 80 cm, а теглото на подобен екземпляр е около 80 kg. Мъжките екземпляри обикновено са по-големи от женските.

Непотвърден рекорд в теглото е 180 кг при екземпляр, хванат в река Неосо, Канзас през 1937 г., но най-големия документиран екземпляр е този на зоологическата градина в Чикаго- Илинойс.

Нека само да вметнем, че тези животни се отглеждат в големи пространства и това дава предпоставка на влечугото да се развие до тези размери, в терариумно отглеждане са далеч по-малки. 🙂

Ние от Jivaexzotika се стараем винаги да помогнем на нашите клиенти с правилното отглеждане на всяко животно взето от нас. Надяваме се и с тази статия да вдъхнем увереност на всеки ентусиаст, желаещ да отглежда това уникално чудовище у дома. 🙂

Терариум: В началото са с малки размери и не растат много бързо, така че можете да бъдете в аквариум с 80х40х40 см или удобен за вас по-малък или по-голям размер. Ние разработваме по размери различни терариуми и аквариуми, така, че винаги сме насреща. 🙂

Влага и вода: Алигаторовата живее предимно във водна среда, като бавно течащи потоци, езера и блата. Желателно е да имат островчета, за да излизат да се напичат, разгледайте предложенията ни за естествени дървени украшения, те са най-подходящи за костенурките.

Температура и осветление: Температурата във водата трябва да е 25-27C , по-ниска температура не е желателна, защото бебетата умират, а по-големите екземпляри изпадат в хибернация. UVB не е необходима, ако не искате да отглеждате живи растения в терариума, за да ви е по-красиво у дома. За допълнително осветление, винаги можете да използвате и LED, за костенурката е без значение, желателно е вечер да се изключва, за да може животното да спи.

Субстрат: Едър пясък, камъчета. Всичко което наподобява нейната среда за местообитание.

Храна: Алигаторовата костенурка по предпочитание е хищник, но може да бъде и мършоядна. Поглъща всичко, което може да улови. Естествената и храна се състои предимно от риби, безгръбначни, земноводни и мърша, но се знае, че яде и змии, водна растителност и дори други костенурки.

Наш съвет е да пуснете малки рибки ( не по-големи от костенурката, за да не я притесняват) при вашата костенурка, които ще й бъдат естествена храна и отделно ще почистват остатъците от храна след нея.

В терариуми условия може да се храни с почти всякакъв вид месо, включително гризачи, телешко, пилешко и свинско.

Този вид костенурки са изключително красиви, лакоми и лесни за отглеждане. Трябва само собственикът й да внимава с посягането към нея, тъй като хапят изключително болезнено, винаги хранете с пинцети, а не от ръка. Никога не посягайте към главата, а от към задната част на тялото, тъй като са с дълъг врат и много остър клюн.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Silkworms – Защо да храним с тях?

от alpha_11 | сеп. 4, 2020 | Насекоми

Silkworms – Защо да храним с тях?

Silkworms или т.нар копринена буба/ пеперуда/ гъсеница е една от най-подходящата храна за насекомоядни влечуги, които имат застоял начин на живот, те първа се захранват с насекоми или са с по-чувствителен стомах.

Копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата китайска империя.

Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказвало със смърт.

Според много експерти в тераристиката, Silkworms са една от най-здравословната храна за вашият домашен любимец. Поради начина си на хранене и усвояване на храната, те имат високо ниво на калций, протеин, натриий, магнезий и вамини B1, B2 и B3.

Липсата на хитин /който е трудно смилаем от влечугите/, ниското съдържание на мазнини и високата хранителна стойност ги прави идеалната храна за вашите животни.

Ето няколко предимства на копринените буби пред останалите насекоми:

Те са бавно подвижни и много трудно могат да избягат от вашия ловуващ любимец, което ги прави лесна плячка.
Меки и лесно смилаеми, поради липсата на хитинова обвивка.

Не могат да захапят или наранят вашето животно, което за всеки терарист е изключително важно!
Възрастните индивиди на копринената буба могат да бъдат до 10 пъти по-тежки от възрастен щурец, което ги прави и изключително засищащи.
Предпочитани са дори и от най-капризните насекомоядни животни, защото имат сладникав вкус.
Лесни са за отглеждане! Не трябва да имат съд с вода , могат да издържат до седмица без храна / листа от черница / и нямат специфична миризма, не цапат много, както и не издават звуци.
Умират доста по-трудно.

Повечето влечуги имат доста примитивно устройство на храносмилателния тракт, затова е нужно прецизно подбиране на храната им.

По принцип, влечугите в терариуми консумират по-малко енергия, отколкото в дивата природа, затова е необходимо да се адаптира начина им на хранене, за да се чувстват добре. Копринените буби са идеални за подрастващи, за животни, които са с по-чувствителен стомах или са злояди. Те не са толкова калорички, както са хлебарките, но засищат любимеца ви за дълъг период от време.

Silkworms са идеалното разнообразие към менюто на вашия екзотичен член на семейството.

Важно! Запомнете, че разнообразното меню при всяко животно е от значение! Да, със Silkworms/ копринени буби/ вашето животно ще е заситено, ще е получило доста хранителни минерали и ще е доста доволно, но няма да може да се движи и да “ловува”, за това е желателно да му сменяте плячката с такава, която ще го предизвика да влезе в ролята на ловец и да изхаби малко енергия.

Малко история…

Родината на копринената пеперуда е древният Китай, където от копринените нишки на пашкулите са тъкали прочутите китайски платове.

Копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата китайска империя. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказвало със смърт.

През 550 г. византийският император Юстиниан отказал да плаща на Китай за скъпата коприна. Той вербувал двама персийски монаси и ги изпратил със задачата да откраднат тайната за производството на коприна. Две години по-късно монасите се завърнали в Константинопол, с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни.

Днес този селскостопански отрасъл е застъпен в много страни. Япония е най-голямата производителка на пашкули на човек от населението, а България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населението, след Япония и Корея.

От края на ХV век се намират изобилни писмени данни, които дават ясна представа за състоянието на бубарството и копринарството в България.

Отглеждането на черничеви дръвчета, листата на което са храната на копринената буба, е основното изискване, за да има бубарство. Поради благоприятните климатични условия във всички селища в Хасковския край са могли без особени усилия да садят и да се грижат за черничевите дървета.

Дълги години произведените пашкули в България са били изкупвани от търговци от Одрин и Солун и от търговци от Италия.

Как се обработва пашкул?

Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули (около килограм) се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите.

Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност (синия, софра, тава), посипват се с пясък, за да не се объркат. Коприната се намотава на мотовилка, след това на пасма, чилета и се пресуква на ръка или на чекрък. Получената коприна се използва за тъкане на платове, или смесена с памук, за платна за ризи, кърпи, за бродерия и украса.

Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина, нейната трайност, непреходната ѝ красота не се губи и столетия след създаването на копринените платове и украси.

Гъсеницата е бяла и образува бели до светложълти пашкули, изтъкани от непрекъснато копринено влакно, дълго от 300 до 900 m и дебелина 10 μm. Около 400 пашкула тежат 0,5 kg.

Гъсениците се хранят почти непрекъснато, денем и нощем, с листа на черница, поради което растат много бързо. Пеперудите не могат да летят!

Всяка пеперуда снася около 500 яйца (20 000 яйца тежат около 10 g). Поради малките си размери и приликата с растителни семена яйцата на копринената пеперуда в практиката се наричат бубени семена.

Метаморфоза

При своето развитие копринената пеперуда преминава през 4 стадия на превръщане: яйце (бубено семе), ларва (буба), какавида и пеперуда (имаго).

При стадия „яйце“ се извършва формиране и развитие на зародиша.

Стадият ларва започва при излюпването на яйцето и завършва до изграждането на пашкула. Единствено в този етап на живота си копринената пеперуда се храни, расте и натрупва копринено вещество и резервни вещества за останалите стадии от своето развитие. За изключително кратък период ларвата увеличава своята дължина около 30 пъти, а теглото около 10 000 пъти.

Приемането на храната и растежът се извършват на няколко етапа, наречени възрасти. Времето между възрастите се нарича събличане, линеене или сън на бубата. По време на събличането бубата сваля най-горния пласт от кожата си. При повечето породи и хибридни буби се наблюдават 5 възрасти с 4 съня. Продължителността на възрастите и съня зависи от породата и от количеството и качеството на черничевия лист. Най-дълъг е периодът на петата възраст.

Растежът на бубите завършва в края на петата възраст, при което настъпва тяхната зрялост. На този етап ларвата търси подходящо място за завиване на пашкулите. За около 2 – 3 дена бубата отделя копринено влакно и се завива в пашкул. В него тя се превръща в какавида. Този етап от развитието се нарича узряване и производителите завършват работата си по отглеждане на бубите.

При нормално развитие след 18 – 20 дена при стайна температура какавидите се превръщат в пеперуди.

През устата си пеперудата отделя специална течност, с която намокря един от върховете на пашкула. С помощта на крачетата размества копринените влакна и през направения отвор излиза от пашкула.

Пеперудите завършват жизнения си цикъл със снасянето на яйца.

Копринената буба/ Silkworm е уникална и ако желаете да разнообразите менюто на своя любимец, можете да ни пишете на лично съобщение за поръчки.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Chromatopelma cyaneopubescens – Отглеждане

от alpha_11 | сеп. 4, 2020 | Тарантули

Chromatopelma cyaneopubescens – Отглеждане

Въпреки по-сприхавият си нрав, този вид тарантула е подходящ за начинаещи. При заплаха рядко напада, в повечето случаи предпочита да избяга и да се скрие в укритието си, има уртикарни косъмчета и при необходимост използва тях за защита, вместо да напада и хапе. Отровата не е опасна за човека, но все пак препоръчваме да се внимава. Обича да плете плътни “ килими” от паяжина в терариума си, за това е желателно, когато вземете такъв паяк, да предоставите различни на височина клони ( от широколистно дърво – въпреки, че от влагата някои видове мухлясват и масово в хобито се предпочитат тези от не естествени материали. т.нар изкуствени растения ) или други по ваш вкус декорации. Иглолистните са вредни за тарантулите, заради смолата която отделят.

Не е от най-големите паяци, възрастните достигат 7см в тяло, продължителността на живота им е около 10-15 години за женски. Мъжките живеят около 4-5 години. Това зависи изцяло от вас и как гледате тарантулата си.

Докато са малки Chromatopelma cyaneopubescens имат много интересна окраска на тялото т.нар тигрова, с порастването тези райета ще изчезват и ще се появи хубаво ръждиво тяло, синия цвят ще стане по-наситен и тарантулата ви изцяло ще придобие нов облик.

Ние от Jivaexzotika ще се постараем да помогнем за отглеждането на този вид с тази статия.

Терариум: В началото ако е тарантулата е бебе, може да се гледа в кутийката си в която сте го взели. След известно време и смяна на няколко кожи, можете да го смените в друга кутия по-голяма. Докато са бебета, намирането на храната им е доста трудно, заради малките им размери.Желателно е храната да се реже на парчета, за да не се налага да я убиват, докато са още малки. Най-лесен за това е брашнения червей, който се гледа лесно в домашни условия. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО след едно денонощие, когато паячето се е наяло, се изхвърля остатъка от храната му, за да не се развъдят акари, които са опасни за него. Ако е голям паяка, това не е толкова притеснително, но докато са още малки, са чувствителни от към акари, мухъл и подобни.

Отделно, много специалисти са са се изказали по въпроса, че бебетата тарантули се смущават от огромни пространства в началото, трябва им време да пораснат, за да придобият самочувствие и да не им е проблем да живеят в голям терариум.

Тъй като е земен вид, терариум с размери 45х30х20 см, за един възрастен индивид е напълно достатъчен. Тъй като споменахме, че обича да плете, ще ви е нужно пространство в терариума, за да добавите различни по избор украси.

Влага и вода: Влажността трябва да е не по-малко от 40-50% , пулверизирането на субстрата е важно, по този начин паяка си набавя вода, доста развъдчици използват при по-големите вече паяци и плитки купички с вода, което предотвратява нуждата от често мокрене с пулверизатор и появата на акари. Субстрата при малките тарантули трябва да е малко по-влажен.

Температура и осветление: Температурата трябва да е през деня: 25-28°C/ много хора в хобито предпочитат да използват нисковатови нагревни килимчета поддържащи тази температура, ако в дома им не е толкова /, през нощта 20-23°C. Както повечето тарантули и този вид няма нужда от осветление, за да изпъкнат уникалните цветове на паяка, масово в хобито се използва LED осветление, което не вреди на тарантулата.

Субстрат: Кокосов субстрат – пресован и ситен. Тъй като е земен вид, трябва слоят на субстрата да е около 10- 15 см. , за да да може паяка да си изкопае дупка и да оплете т.нар “килим”, по който ще усеща вибрациите на жертвите си и ще ловува. За да задържа влагата по-дълго е желателно да се смеси с вермикулит или перлит.

Храна: Насекоми- щурци, брашнен червей, хлебарки, Zoophobas morio, скакалци и др.

ВАЖНО: Не вземайте насекоми от природата, за да спестите някоя друга стотинка за храна! В градска среда или из природата, няма как да знаем, че взетото насекомо не е яло отрова или растения напоени с пестицид, към което то е придобило резистентност. Вашата тарантула едва ли би развила такава и най-вероятно ще умре! Ние предлагаме разнообразна храна за насекомоядни видове и винаги ще можем да предложим нещо за вашия любимец.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Саванен варан – Отглеждане

от alpha_11 | юли 1, 2020 | Гущери

Саванен варан – Отглеждане

Саванният варан /Varanus exanthematicus/ е един от най-разпространените в тераристиката варани. Заради това, че е лесен за отглеждане, лесното му опитомяване и относително малките му размери, в сравнение с други представители на рода.

Размерите на този вид са около 90-130 см. с опашката, но масово се наблюдава, че заради ограничението си в терариумната си среда, остават по-малки. Желателно е, когато се взема такъв вид, да се има в предвид, че живее около 15-20 години и се привързват към собствениците си, за това трябва много добре да се обмисли вземането на варан.

Ако вече сте са се решили, че вместо куче искате да имате влечуго с подобно поведение, което да стане всеобщият любимец на всеки, който влезе в домът ви, то ние от Jivaexzotika сме насреща да помогнем, ето малко съвети от нас.

Терариум: За възрастно животно можете да използвате терариум с размери 100х40х40 см или по-голям , за да имате място да аранжирате и животното да се разхожда в него, когато не е изваден на вън и се забавлява с вас.

Докато са бебета, по-малък терариум е добър вариянт, особено когато ловуват щурци, за да не се измаря варанчето да обикаля и гони плячката си.

Вода и влажност: Влагата в терариума не бива да е повече от 50-60% като е хубаво да има и по-влажно местенце в терариума, това се постига, когато се съд с вода, където животното може да влиза и да се къпе. Въпреки, че в дивото се намират в Централна Африка, този вид до някаква степен обича водата, най-вече когато сменя кожа.

Температура и осветление: Нека да не забравяме, че тези варани обичат топлото, за това трябва да им осигурите място за препичане с градуси: 42-48 °C, а температурата в терариумът да е около 28-32 °C. Тези температури се постигат с различни отоплителни уреди : Спот лампа или нагревно килимче. През нощта температурата може да се понижи до 20-23°C, т.е да изключвате нагревателните уреди. Саванният варан е активен и през деня, за това се нуждае от UVB лампа. Липсата на такава води до рахит и други здравословни проблеми с животното.

Субстрат и обзавеждане: Идеалният субстрат е смес от кокосов субстрат и пясък. За да обзаведете терариумът на своя варан не се изисква много, освен вашето въображение. Можете да декорирате с пустинни изкуствени растения, изкуствени черепи, корк и каквото ви дойде на ум. Задължително е само в терариума укритие, за да може животното да си отдъхва на саме, когато се почувства застрашено, както и съдове за вода и храна.

Храна: Като малки се хранят основно с насекоми: щурци, брашнен червей, зоофобос морио, хлебарки, скакалци и др. Когато поотраснат могат да бъдат хранени и с гризачи. Саванният варан обича разнообразна храна. Задължително насекомите (или ако давате сурово месо) трябва да се поръсват с калций! Също можете да ги поръсвате и с витамини за влечуги 1-2 пъти в седмицата.

Какво още може да давате на своето варанче?

Освен живи насекоми, те обичат и сурово месо ( пилешко, заешко и телешко), варени и яйца ( когато порасне, може да му ги давате цели, черупките са допълнителен калций), сладководна риба.

Тъй като е хищник, всички опити да го научите да се храни с плодове и зеленчуци ще са без успех, за това от сега си имайте едно на ум, че няма смисъл да споделяте салатата си с този екзотичен приятел.

ЗАПОМНЕТЕ! : Вараните много лесно затлъстяват, а тлъст варан = по-къс живот.

Това прави разнообразната диета толкова важна, тук влизат на помощ насекомите – по-добре е варана да се постарае да хване храната, отколкото тя да му бъде „сервирана“, постоянно. Тук може и да си играете с него

ХРАНЕТЕ ВИНАГИ С ПИНСЕТИ, НИКОГА ОТ РЪКА, карайте го да се потруди, като се изправи или трябва да ви погони из стаята, фиксирайки се на месото, което пинсетите стискат.

Ако видите, че варана е започнал да затлъстява, просто го оставете известно време гладен ( принципно е желателно да имат поне един гладен ден, но ако се наложи не е проблем да се удължи още малко). След това му предложете белтък от яйце или да се поразтъпче из терариума, като половува насекоми.

Варанът у дома: Този вид обича вниманието, желателно е още в началото да свикне на вашия допир, на къпане, на галене, гушкане, носене и др. В противен случей, ще покаже малко по-агресивен характер.

Много бързо свиква на това да е център на вниманието и масова практика на собствениците на саванни варани е да ги извеждат на каишка с нагръдник за малки породи кучета.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

БЛОГ

Пясъчен сцинк – отглеждане

от alpha_11 | юли 1, 2020 | Гущери

Пясъчен сцинк – отглеждане

Пясъчен сцинк – Sandfish / Scincus scincus Това е един лесен за отглеждане, непретенциозен и много интересен любимец. Препоръчва се за начинаещи, което включва и деца с желание в тераристиката, за хора, които са много ангажирани и нямат време да обръщат всекидневно внимание на своя любимец.

Потайни, много спокойни по нрав, лакоми и изключително красиви! Този вид сцинкове са изключително лесни за отглеждане и с няколко съвета от екипа на Jivaexzotika, вие ще можете да отглеждане спокойно своя нов любимец.

Разпространение в природата: Ирак, Иран, Пакистан- регион Карачи. Този вид е пустинен и обича песачливо-скалистите местности и положителните температури.

Терариум– Не са придерчиви, за възрастен сцинг терариум с размери – 60x30x30 см, са напълно достатъчни .
Температура : Температурата в терариума трябва да е около 25-26 С, като мястото за напичане да е около : 32-37 С, това най-лесно се постига с килимче или отоплителна крушка.

Вода и влага : Влагата не трябва да надвишава 40%. Оставете плитка купа с вода близо до топлата част на терариуа, но не и на нея, за да не се изпарява водата много бързо и ще постигнете желаният ефект от вас. 🙂 Благодарение на купичката, сцинка ще може да пие, когато има нужда, за това вие трябва да се ангажирате да я пълните с прясна вода.

Субстрат и обзавеждане : Ситен пясък и камъчета. Пясъчния сцинк обича да “ плува“ в пясъка, за това е желателно, той да няма големи частици, които могат да наранят деликатната кожа на това животно. Това животно не е придирчиво към своята околна среда и можете спокойно да му направите укрития от различни изкуствени черепи, растения и др, той със сигурност ще им се зарадва и ще ги използва.

Храна- насекоми- щурци, брашнен червей, мравки, хлебарки, малки скакълчета, копринени буби и др. Желателно е да се поръсват с калций, за да избегнете разболяване на костите.

ВАЖНО!

Когато искате да го подържите в ръцете си, бъдете внимателни и не го хващайте за главата или опашката, а придържайте тялото в дланнта си. Това животно никога няма да ви нарани, трябва да му причините огромна болка, за да ви ухапе. Не са страхливи и свикват на това да им се рови из пясъка, за да ги открият. Ако имате желание да се занимавате с тях, те имат добър слух и при определени думи по време на хранене се научават да излизат от пясъка и да ви очакват.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra