Очилат кайман – Отглеждане

Очилат кайман – Отглеждане

Очилат кайман – Отглеждане

Очилатият кайман (Caiman crocodilus) е от семейство Алигаторови, в природата се среща в Централна и Южна Америка. Обитава предимно ниски мочурливи места, както и речни корита, но може да понася и солени води. Поради високата си адаптационна способност към околната среда, това е и най-широко разпространеният крокодил, именно и заради тази способност, е най-предпочитан в хобито. Мъжките екземпляри достигат на дължина до 2,5 м, докато женските са по-малки – до 1,4 м. Името на вида произлиза от костната бразда разположена между очите, създаваща впечатлението за наличие на очила.

Този вид има леки специфики в отглеждането и сме сигурни, че ако ги спазвате ще успеете да отглеждате един прекрасен индивид.

Терариум- За малък кайман ( бебе) терариум с размери 100/40/40 см е напълно достатъчен. Важно е животното да има място да плува, да гони плячката си и да му направите местенце със суша, за това, колкото е по-голям терариума, толкова по-добре за животното.

Вода и влажност- Водата трябва да бъде престояла, за да се избегне натравяне от хлор и др. почистващи препарарти, които се изсипват в канализацията. Съветваме ви, да си отделите няколко 10л туби за вода, която да е престояла поне 24 часа. Водата трябва да е толкова дълбока, че кайманчето да може да се потапя и когато се надига леко на опашката си и задните крака, да показва очите и муцуната си.

Температура и осветление– Температурата на водата трябва да бъде около 25 – 27 ° C , температурите малко над и под, в който те могат да се терморегулират. Температурата над крушката за напичане ( желателно е да осигурите суша или плосък камък, на който каймана да ляга и да се напича) е 33 ° C , вечер може съвсем спокойно и ниска от 23 – 25 ° C в заграждението, така ще имате „термично щастлив“ кайман. Въпреки това, пълният спектър на UV е от жизненоважно значение за образуването на витамини D , за това е важно да осигурите и UV или UVB 5% лампа, за да се развива влечугото.

Субстрат и обзавеждане – За дъното на терариума може да използвате едър пясък или обли камъчета. Желателно е, да направите растителни укрития за своя кайман , за да се чуства по-добре в терариума си – всички водни растения са подходящи.

Обзавеждането е важно и тук можете да развиете въображението си – лиани, растения, водопад, клони, корк , изкуствени черепи – всичко това е идеално, за декорацията на домът на вашия кайман.

Запомнете, че така ще му създадете и повече занимание, когато пуснете живи рибки и те се крият в пролуките на всичките неща и каймана да ги гони и дебне.

Храна- В началото е желателно да се храни кайманчето с малки рибки – сладководни ( може да му се пуснат и живи, само трябва да са малки по размер за да не го смущават), късчета месо ( от пинцети!), голи мишлета, щурци, скакалци, хлебарки, късчета месо – пилешко, телешко, черен дроб – пилешки, патешко, гъше и риба. С увеличаването на размера му, можете да си позволите да му давате мишки с козина, плъхчета, пилета – еднодневни и др. Задължително е месото да се овалва с калций!

Как се държи очилат кайман? – Трябва да го хванете внимателно и същевременно здраво ( без да му причинявате задушаване и болка) зад врата или под гушата, и да придържате с другата си ръка опашката- в основата и задните крака.

Пазете пръстите си! Дори и бебета, очилатите каймани хапят изключително болезнено!

Бебетата могат да се хванат и с една ръка, важното е да фиксирате главата, за да не впие острите си като игли зъби в ръката ви. От болката, можете да направите неволно остро движение и да го нараните.

Интересно– Ако сте много голям любител на този вид и имате възможност да направите голям терариум, в който имате желание да отглеждате повече от един кайман, то имайте в предвид че трябва да им осигурите следните неща:

  • Достатъчно храна, за да не се конкурират
  • Достатъчно пространство за напичане и плуване
  • Може да гледате без проблем две женски или двама мъжки на едно място, АКО не желаете да развъждате и да имате двойка. Двама мъжкаря и една женска – НИКОГА не се събират в един терариум, тъй като мъжкарите ще се бият до смърт за нея.

Надяваме се, че с тези малки съвети, сме ви помогнали да прецените дали този вид е за вас. Отделно е хубаво да напомним, че това е отговорност за около 15 години +, за това добре помислете дали искате този любимец. Отделно, не пускайте очилатия кайман в дивата природа, защото до зимата той ще е умрял, заради температурните разлики.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Дървесна жаба на Уайт – Отглеждане

Дървесна жаба на Уайт – Отглеждане

Дървесна жаба на Уайт – Отглеждане

Жабата на Уайт / Litoria caerulea / е австралийска дървесна жаба, която с напредването на хобито става един от най-разпространените видове жаби за отглеждане в домашни условия. Не са притенциозни, гледат се много лесно, хапват със завиден апетит, а цветовете им варират от най-различни нюанси на кафяво, зелено и синьо.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ? : Заради това, че умеят да си сменят цвета от зелен на шоколадово кафяв, са вдъхновението на Джоан Ро̀улинг да ги добави в книгите си за Хари Потър, като десертни шоколадови жаби!

п.с. Знаете ли, че самата писателка притежава жабарник с такива приятелчета?

Тези жабки имат много врагове в природата и успяват да сменят цвета си, спрямо обкръжаващата ги среда на зелен или син до кафяв. Синкавия цвят варира от тъмно син до тюркоаз. Това се дължи на ензим в кожата им, подобен ( но не толкова добре развит), като този при хамелионите.

Тук ще ви дадем няколко съвета как да си отглеждате една таката жабка у дома.

Терариум: Терариум с размери 40х40х40 е напълно достатъчен, но запомнете, че в него не трябва да се гледат повече от един мъжки и една женска. Мъжките са силно териториални и се бият. Температура и осветление: Температурата трябва да е 25-30°C. през деня и 21-23°C през нощта, това лесно се постига с нагревно килимче или лампа, но задължително тя трябва да е с предпазна клетка, за да не се изгори жабата). А ако в домът ви е топло ( т.е поддържате тези температурни стойности) , може и да не вземете никакъв отоплителен уред. Осветлението е изключително важно, трябва да има UVB 2% или 5% лампа, която е полезна както за животното, така и за живите растения в терариума, които ще засадите.
Вода и влага: Този вид се среща в природата в Австралия, Нова Гвинея, Индонезия , чийто хабитат са влажните екваториални и тропични гори, където живеят близост до водоеми и езера. За това влажността е изключително важна за тях и трябва да е 50-60%. Това може да се поддържа с комбинация от голяма купа за вода от където жабката и ще пие вода, но ЗАПОМНЕТЕ – нивото на водата трябва да е до колената на жабата, този вид не може да плува! Както и регулярно пръскане. с пулверизатор. Изградете си навик да я пръскате с престояла ( поне 24 ч) вода със стайна температура поне 2 пъти на ден.
Субстрат и обзавеждане : Комбинацията от сфагнум мъх, хидро топчета и кокосов субстрат е най-добрата от всичко, което можете да сложите в терариума на вашата жабка. Обзавеждането е много важно, за да се чувства комфортно вашата жабка, може да добарвите декоративни изкуствени растения ( те са по-лесни за почистване) или живи растения, но трябва да бъдат влаголюбиви такива са бромелията, папратта, орхидеята, фикусът и др. Естествено трябва да има и дървени клони, ако се вземат от природата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да запомните да са от широколистно дърво – бреза и слива са най-удачни. А ако желаете, можете да вземете корк, палмови клонки и др. Задължително е да има в терариума плитък съд с вода, като водата трябва да бъде подменяна ежедневно.
Храна: Жабата на Уайт е изцяло насекомоядна, обича да похапва щурци, брашнен червей, копринена буба, хлебарки, дъждовни червеи ( но трябва да сте сигурни, че са от местност, където не е пръскана с препарати. Много развъдчици си отглеждат сами такива червеи, за да са сигурни, че отглеждат жабките си правилно) . Задължително е използването на калций за дървестни жаби, който се поръсва върху насекомите. Подрастващите жабки трябва да се хранят всеки ден, а възрастните през ден. Важно е да наблюдавате жабата си, ако тя стане прекалено дебела е желателно да започнете да и давате храна през два дни например, докато възвърне фигурата си, но за да се избегне това много опитни тераристи съветват да не се научават жабите да ядът от ръка или пинцети, а да се пуска храната им и те да си я ловят сами в терариума, така са принудени да се движат повече.
www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Мата Мата – Отглеждане

Мата Мата – Отглеждане

Мата Мата – Отглеждане

Мата Мата / Chelus fimbriatus/ е една от най-интересните костенурки на планетата, много биолози смятат, че е същестувала още в праисторическите времена и е едно истинско чудовище, носещо гените на динозаврите.

Погледната отгоре, костенурката прилича на листо, открито в дъното на воден басейн. В дивата природа човек може да мине покрай голям екземпляр и дори да не го забележи. Външният вид е повече от уникален- Корубата й съдържа кафяво, червено и черно оцветяване, интересна е по-форма и всяка костенурка има различни линии и грапавини по нея, това е като пръстовите отпечатъци по човека – УНИКАЛНИ СА. Видът има широка глава и заострен нос, вратът има твърда текстура, за да помогне с камуфлажа и е доста по-дълъг от този на другите водни костенурки. Ноктите й са остри и с тях може да разравя без проблем дънотона водоема или да се отбранява. Захапката й е страховита, въпреки, че не е толкова силна като на алигаторовата, Мата-мата хапе болезнено, защото отваря устата си много широко и поглъща жертвата си. Устата й е много интересна , изглежда сякаш се усмихва и заради това е много любима на любителите в хобито.

Излюпените мата-мата са по-ярко оцветени и изглеждат белезникави или жълтеникави като тропическо листо.

Точните подробности за продължителността на живота на мата-костенурките костенурки всъщност не са известни, но повечето документи показват, че средният живот на костенурката е от 40 до 75 години. Някои костенурки могат да живеят повече от 100 години, ако им се даде правилна грижа. В Канадски зоопарк имат костенурка над 80г на име Круела.

Мата мата е рядък и много интересен в хобито вид, но определено не е за начинаещи. Тя е с малко по-чепат характер, бързо свиква с човешкото присъствие и за нея всеки движещ се предмет е храна, за това не бива да бъркате с голи ръце при нея.

Ето няколко съвета за нейното отглеждане от нас.

Терариум : Колкото е по-голям, толкова е по-добре за голямата костенурка, докато са малки, можете да ги гледате в удобен за вас аквариум 🙂

За малките Мата мата не е проблем да живеят в по-малко място, но когато пораснат ще искат да се движат повече и ще трябва да им осигурите пространство, в противен случей те залиняват и не искат да се хранят, депресията при костенурките е доста обсъждана тема при много биолози и учени и за сега единственото решение е, да се увеличи пространството за движение и да се обогати средата им.

Температура и осветление: Температурата на водата около 26-32 градуса е добре, това означава да има по-топла и по-студена част във водата, което се постига с крушка или нагревател. Костенурките Мата мата се срещат в тропическа среда, така че се нуждаят от по-високи температури. Поставете басейнова светлина, като отоплителна крушка от 75 W. Добавете допълнителна излъчваща UVB 5% крушка за ултравиолетова светлина. Зоната за басейни трябва да бъде в средата до горната част.

Вода: Мата мата костенурка като леко кисела вода с pH близо 5 или 6. Увеличете киселинността, като добавите сфагнумов мъх, който е много кисел. Заграждението трябва да осигурява достатъчно място за движение на мата мата. Уверете се, че имате добра филтрация с тези костенурки. Потокът на кислород е ключов, защото помага в борбата с нежеланите бактерии във водата. Водата трябва да се сменя редовно и да се поддържа максимално бистра. По този начин ще можете и да виждате костенурката си по-лесно, този вид не обичат блата!

Субстрат и обзавеждане: Водни растения или изкуствени растения могат да се добавят за скривалища, които помагат за намаляване на стреса на мата мата. Дървесина, клон или скала е добра идея за зона за басейни. Избягвайте използването на големи и остри скали в заграждението, защото това може да доведе до нарязвания и ожулвания, които могат да доведат до гниене на черупките.

Храна: Костенурките Мата мата са хищни и предпочитат живи риби- плакини, моли, гупи, златни рибки и слънчеви рибки са чудесен избор. Не е добре да се хранят с търговски храни, не успяват да усвоят правилно сухите скариди и тн. Можете да държите заграждението запасено с риба по всяко време и да позволите на мата мата да се храни свободно. Можете да й разнообразявате с пилешко месо, телешко, малки мишки, но ще трябва да използвате пинцети и да ги разклащате пред костенурката.

Интересно! : Мата Мата ловува и се храни по много интересен начин. Протяга шията си наптед и чака, когато рибата се доближи тя отваря огроманата си уста и поглъща плячката си цяла, в гърлото си има много силни мускули, които смачкват храната на пюре и костенурката я поглъща, за да попадне в стомаха и да се храносмели.

Мата Мата е праисторическо животно оцеляло и до днес, тази костенурка е повече от уникална, но трябва да запомните едно – Дори и да порасне, този вид не може да бъде пуснат на свобода! Нашите климатични условия не са добри на този вид и ако сте взели това решение, защото костенурката ви е пораснала, то знайте, че ще я убиете бавно за около ден.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Царевичен смок – отглеждане

Царевичен смок – отглеждане

Царевичен смок – отглеждане

Царевичния смок / Elaphe guttatе/, е един от най-широко разпространения вид домашен любимец в хобито. Тази неотровна змия лесно се поддава на опитомяване и има сравнително благ нрав. Типичната окраска на вида е тъмно оранжева с очертани
петна с черна ивица и червени петна, по гърба и черно-бяло. Чрез селективно развъждане са създадени множество атрактивни цветови форми т. нар морфи. Обичайната дължина на царевичния смок е около 80 – 90 см., но може да достигне и 150 см. , всичко зависи колко голям е и терариума в който се отглежда.
Ние от Jivaexzotika.bg сме насреща да помогнем за правилното отглеждане на вашия нов любимец.

Терариум: За възрастен индивид е остатъчен терариум с размери: 80х35х35 см. Но ако сте си закупили бебе, то терариум с размери 30х30х20см е напълно достатъчен.

Влага и вода: Този вид не изисква нещо специфично от към влага, тя трябва да е около 50-70% , като е достатъчно да имате съд в вода, където змията може да се и потапя при нужда.

Температура и осветление: Не е необходима лампа с UVB лъчи, този вид нямат нужда. Може да се използва декоративно LED осветление, само при ваше желание. Температурата в терариума може да е стайна 26-28°C, но трябва да има зона за напичане – 33°C. През нощта може да падне до 20-23°C. Наш съвет е, да използвате вместо нагревна лампа ( може да изгорите змията, ако се допре до нея ) , специално нагревателно килимче или нагревен камък.

Субстрат: Дървен субстрат – буков чипс, едър или ситен, всичко зависи от това, вие какво предпочитате.

Храна: Мишки, плъхове, яйца (пъдпъдъчи, сурови) , пиленца ( еднодневни)

Името на царевичната змия идва от наподобяващата царевични зърна окраска на нейното коремче. Царевичните змии в природата живеят сами, затова не е препоръчително да се гледат по двойки, освен по време на размножителния период. Но не са канибали, така, че ако желаете, можете да отгледате няколко смока на едно място, трябва да ги разделяте само при храненето, за да не стават инциденти между змиите.

Макар царевичната змия да не е отровна и ухапването й да не е опасно за човека, не е необходимо да я дразните излишно. Малките змийчета обикновено се бранят активно като съскат и хапят, ако желаете да я научите да се изважда, подхождайте с търпение и внимание, да не я нараните.

Царевичния смок и кралския питон са най-често използваните змии за образувателни лекции от херпетолозите за пред деца, поради красивата си шарка, спокоен нрав и търпеливост.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова – Kubra

Бодлив пустинен гущер – отглеждане

Бодлив пустинен гущер – отглеждане

Бодлив пустинен гущер – отглеждане

Не бива да забравяте обаче няколко прости правила, за да се грижите правилно за своето животно. Мъжките са силно тероториални, за това е желателно да се държат самостоятелно или по двойки. Ако се настанят заедно пустинните гущери трябва да бъдат с почти еднакви размери, за да се избегне нараняване, когато се сбият за доминация. Никога не слагайте два половозрели мъжкари в един терариум, защото ще се бият и по-малкия и по-слаб мъжки ще е винаги подтиснат, има сведения от опитни тераристи, че се бият и до смърт. Това е желателно да се избегне!

Две или повече женски на едно място с един мъжкар се съжителстват много добре, но най-вероятно женските ще снасят, заради постоянното охажване от страна на мъжкия, за това е желателно да имат винаги калций в купата си с храна.

Тези гущери са много красиви и сравнително лесни за отглеждане, стига да внимавате как ги гледате. Ние от екипа на Jivaexzotika ще ви дадем няколко прости съвета.

Терариум: Един индивид или двойка, съвсем спокойно може да се отглеждат в терариум с размери 40x40x50 см, но ако желаете да им създадете по-голяма площ за живеене, едва ли биха ви се разсърдили.

Вода и влага: Нивата на влажност трябва да бъдат между 30% – 50%, много опитни тераристи пулверизират гущерите с хладка вода ( на стайна температура), за да имитирам лек дъждец и да поддържат влагата в терариума. Както всеки пустинен вид, водата не е от най-голямо значение за тях, но въпреки това е задължително да имат купичка с прясна вода.

Топлина и осветление: Температурата в терариума трябва да е около 21-23 C, мястото за напичане ( тук може да използвате отоплителна крушка) – 35-40 C.

Тъй като това е дневен вид, то изисква две крушки в терариумът си- Едната е топлината лампа, която също излъчва UVA. Втората е UVB лампа за пустинни видове.

ИНТЕРЕСНО: Както повечето пустинни гущери, този вид обича топлината и дори сменя цвета си, което е добър индикатор за температурата в терариума и дали е благоприятна за жисотното : по-тъмни са когато им е студено или са на сянка и са по-цветни, когато топлината е благоприятна за тях и се напичат. Цветът на горната част на тялото е винаги сивкаво-черен ( потъмнява или става по-светъл спрямо топлината ) , по този начин те имитират пясък и скали и се предпазват от нападение на хищници. При достигане на половазрелост мъжките започват да имат и жълти и оранжеви петна по горната част на тялото си, а гушата и корема стават тюркоазено-лилави. Женските са по-семпли като шарка.

 

Субстрат и обзавеждане : Пясък, камъчета, смес от пясък и кокосов субстрат. Този вид обичат да се катерят, за това тук вашето въображение може да се впусне с пълна сила – клони, камъни, скалички, изкуствени черепи, изкуствени кактуси, скривалища – всичко което желаете, за да създадете една прекрасна малка пустиня за своя любимец.

Храна: Изцяло насекомояден вид – щурци, брашнен червей, скакалци ( да са малки по размер), копринени буби, малки хлебарки.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Брадата агама – отглеждане

Брадата агама – отглеждане

Брадата агама – отглеждане

Брадатата агама /Pogona vitticeps/ е един от най-популярния вид влечуги отглеждан като домашен любимец , подходящ и за неопитните в хобито тераристи. Агамите са любопитни и социални животни, с които можете да общувате, независимо дали са бебета или възрастни. Важно е да разберете, че не остават малки – До 60 см с опашката, издръжливи са и с времето стават все по-мързеливи, за това активността на бебетата агами не трябва да ви плаши.

Важен е подходът към животното и най-вече правилното отглеждане. Ние от Jivaexzotika сме винаги насреща да помогнем.

Терариум: За едно възрастно животно можете да използвате терариум с размери 80х40х40.

Вода и влажност: Това, че са пустинни животни не означава, че не обичат да пият вода. Дори напротив, брадатите агами обожават да си правят бани и за това е желателно да имат достатъчно голям съд в който да лягат и да се киснат, когато пожелаят. Влажността трябва да е около 30-50%.

Температура и осветление: Температурата в терариума трябва да е 36-38°C с място за препичане – Hot spot, където температурата трябва да е до 40 градуса. Това лесно се постига със спот лампа или нагревно килимчеПрез нощта температурата може да се понижи до 20-23°C. Брадата агама е пустинно животно и се нуждае от UVB лампа, липсата на такава води до рахит и други проблеми с животното. дори смърт.

Субстрат и обзавеждане: Пясък и обли камъчета – Благодарение на този субстрат, животното ще сваля по-добре кожата си, ще запила ноктите си правилно и ще може да регулира правилно температурата си. Агамите обичат да се катерят и тук можете да вкарате цялото си въображение в действие – корени и цели парчета широколистно дърво, корк, плоски камъни или изкуствени катерушки и укрития, хамаци и тн. са любими места за почивка на брадатите дракони. Аранжировката на терариума е изцяло във ваши ръце!
Храна: Като малки се хранят основно с насекоми : щурци, скакалци, брашнен червей, кралски червей, копринена буба, хлебарки и др. , и най-различна растителна храна: ягоди ( премахвате семената), диня, краставици, тиквичка, броколи, домати, зелен грах, зелен боб, глухарче, люцерна, рукола, моркови, ябълки, круши, боровинки, малини ( премахвате семената), пъпеш, грозде.

Съвет: Нарежете плодовете и зеленчуците на ситно и ги сложете в една купичка на едно с калция ( задължително се слага при всяко хранене) и брашнения червей. Така, малката агама свързва растителността с нещо вкусно, което познава – насекомите. Отделно, като е нарязано на ситно, няма да подбира и да капризничи относно храната си.

Като навършат една година растителната храна става основна. Диетата на малките агами трябва да включва 70% жива храна и 30% растителна. За агами над 1 година – 70% растителна, 30% жива храна. Задължително храната трябва да се поръсва с калций! Също можете да поръсвате храната и с витамини 1-2 пъти в седмицата.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Леопардов хамелеон – Отглеждане

Леопардов хамелеон – Отглеждане

Леопардов хамелеон – Отглеждане

Леопардовите хамелеони са едни от най-кротките, пъстри и предпочитани от много тераристи ( начинаещи и с много опит) екзотични животни. Отглеждането им е лесно, стига да бъде правилно, ето няколко съвета, какво е необходимо за правилното развитие и отглеждане на вашия пъстър любимец. 🙂

ТЕРАРИУМ – За да се чувства леопардовия ви хамелеон добре, трябва пространството, в което ще живее да има добра вентилация, те са силно териториални и не обичат много да им се сменя местожилището, желателно е да бъдат във висок терариум с размери: 55х55х110 см ( д/ш/в) , може и по-голям.

Запомнете: Леопардовите хамелеони не живеят в групи, не изпитват и желание за делене на територията си с друго животно, дори ако то е от неговия вид. Мъжките са силно териториални и това ги прави доста агресивни към други мъжкари, а събирането на мъжки и женски хамелеон също не е желателно, защото типично за природата си, мъжкарят няма да спре да ухажва женската и това ще стресира организма й, от постоянното снасяне на яйца, калция в организма й ще намалее драстично и понякога изхода е летален за животното.
За да се чувства комфортно хамелеона, трябва да има укрития и различни по големина и форма неща за катерене , това са различни растения ( изкуствени или естествени), лиани, клонки от широколистни дървета, текстилни лиани и др.

Съвет: Хигиената на терариума е много важна, за да не се развиват различен мухъл, акари и други неблагоприятни за здравето на животното ви неща. Когато растенията са изкуствени, се измиват по-лесно, щурците няма да ги гризат и така, ще сте сигурни,че хамелеонът ви ще е по-здрав.

ВЛАГА- Естествената среда на леопардовите хамелеони е тропическите гори на Магадаскар, където влажността е много висока. Тези животни не пият вода от купички, както са наземните видове гущери, а облизват капките по листата на растенията и терариума. Много тераристи предпочитат да има водопад в терариума на хамелеона им, защото често животното пие вода от него.

Запомнете, че влагата в терариума трябва да е около 60-80% ( за да знаете това с точност е желателно в терариума да имате ходрометър и термометър ( има и комбинирани варианти)). Влагата се поддържа лесно с пулверизатор (пръскалка) или автоматизиран.

ТЕМПЕРАТУРА И ОСВЕТЛЕНИЕ – За да се чувства комфортно и да храносмила правилно, хамелеона обича да му е топло, основната температура в терариума трябва да е 25-28 градуса, като задължително, трябва да бъде осигурено място за препичане, където температурата да не пада под 32-35 градуса – това място се постига най-лесно със спот лампа. През нощта не е проблем да спирате нагревателните лампи и температурата да спадне до 20-25 градуса. За да е здрав и жизнен леопардовия ви хамелеон и да расте нормално, трябва задължително да му осигурите UV лампа, която да излъчва UVB 5% ( ако е повече, ще му бъде некомфортно на очите и често ще ги затваря, което ще попречи на правилното му развитие.).

СУБСТРАТ– За по-естествен и красив изглед на дъното на терариума, може да използвате кокосов субстрат смесен с едър пясък, едър дървен чипс или големи листа. При субстрата трябва да сте винаги внимателни! Никога не го мокрете до подгизване, трябва да е влажен. Внимавайте и с мухлясването, ако видите, че започва да се образува, отстранете частта и я заменете с нов субстрат.

ХРАНА- Леопардовия хамелеон се храни с различни видове насекоми: щурци, брашнени червеи, Z.morio, хлебарки, скакалци и др.
Съвет: Не вземайте насекоми от природата, защото няма как да сте сигурни, че мястото от където сте ги намерили или от което те са дошли не е пръскано с различни пестициди, отделно специализирано отгледаните насекоми за храна са много по-меки и лесни за храносмилане от дивите си събратя.
За да приема правилно калций за развитието на костната си система, хамелеона трябва да яде насекомите, които му давате с калций, витамини се дават веднъж седмично.

Всяко животно изисква грижа и отговорност, с тази статия се надяваме да сме помогнали с избора ви на любимец. Естествено, ние винаги сме насреща.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Йеменски хамелеон – Отглеждане

Йеменски хамелеон – Отглеждане

Йеменски хамелеон – Отглеждане

Йеменски хамелеон / Chamaeleon calyptratus / е един от най-предпочитаните хамелеони в хобито, най-вече от начинаещите. Те са красиви, симпатични и бързо растящи животни. Не сменят цветът си, както леопардовия хамелеон, но спрямо настроението му се сменят пигментите в клетките. Разпространението му е в Арабския полуостров, от Саудитска арабия до Йемен – от където му идва и името. Размерите на този вид от носа до опашката са: Мъжки – до 40 см, женските са значително по-малки, като достигат 30см.

За да расте здрави, щастливо и най-вече спокойно животното, трябва да се положат правилните грижи, ние от Jivaexzotika сме винаги насреща, за да помогнем.

Терариум- Йеменския хамелеон не обича да сменя местообитанието си, за това е желателно размерите на терариума да са: 50х40х75см ( д/ш/в). Това е дървесен вид и е желателно да сложите изкуствени растения, бамбукови пръчици, лиани и корк, за височина. Така животното ще се чувства много комфортно.

Влага и вода- Влажността трябва да е около 60-90%, която се поддържа с регулярно пръскане с пулверизатор. Хамелеонът няма нужда от купа с вода, защото пие от насъбралите се капки от растенията и стъклото на терариума.

Температура и осветление- Температурата в терариума трябва да е: 25-28°C, а мястото за напичане да е с 32°C. През нощта – стайна температура. UV-то трябва да е пура или крушка 5.0%. Задължително е да я има, за да се развива хамелеона правилно.

Субстрат- Йеменския хамелеон е дървесен вид и не е много придирчив към субстрата в терариума си. Наш съвет е да използвате свагнум мъх, кокосови и коркови стърготини, защото те задържат влагата по-добре.

Храна- Това е изцяло насекомояден вид, менюто му включва: щурци, хлебарки, скакалци, брашнен червей и др. Задължително поръсвайте с калций на прах при всяко хранене и веднъж в седмицата с витамини.
Йеменският хамелеон свиква бързо на докосване от собственика, изваждане от терариума и дори разпознава, когато настъпи време за хранене. Те се социализират бързо с човешкото присъствие. Естествено ако имате дете, не забравяйте, че трябва да отделите време и да обясните, че тези животинки се изваждат за малко от терариума, пипат се внимателно – той да върви или стои по ръцете ви, НЕ се сграбчва, стиска и тн. После се връщат обратно, защото е влечуго и не може да регулира телесната си температура.

Тези хамелеони са много любими в хобито на малки и големи, надяваме се с нашата малка статия да сме ви накарали да изберете този невероятен хамелеон за член на вашето семейство.

www.jivaexzotika.bg

Автор: Радост Филипова- Kubra

Черен горски скорпион – отглеждане

Черен горски скорпион – отглеждане

Черен горски скорпион – отглеждане

Този вид е един от най-предпочитаните в хобито поради не толкова силната си отрова, лесно отглеждане и бърз растеж.

Научно наименование: Heterometrus petersii

Ние от екипа на Jivaexzotika ще се постарем да ви дадем малка, но полезна информация как се отглежда този вид скорпиони.

Терариум: Този вид не изисква огромно пространство, един терариум с размери 20х20х20 или 25х25х25 см са напълно достатъчни.

Температура и осветление: Заграждението трябва да поддържа температура от 23-30 C . Трябва така да осигурите подложка за топлина от едната страна на резервоара за вашия скорпион, за да има топла и студена страна.

Вода и влага: влажност 78 до 82%, това се постига с плитък съд с прясна вода, който е близо до нагревното килимче и отделно се пулверизира с вода един път на ден.

Субстрат и обзавеждане: Горските скорпиони основно живеят на повърхността под скали и дървесни трупи, но понякога се заровят. Обзавеждането на терариума винаги е една любима част на всеки терарист, тук можете да аранжирате с изкуствени растения, черепи, коркови клони, мъх и др.

Храна: Насекоми – щурци, хлебарки, брашнен и кралски червей; малки мишлета размер: pinky.

ВАЖНО! – Въпреки, че този вид не е от най-отровните т.е не е опасен за човека, винаги бъдете внимателни при работа с такъв вид скорпион! Винаги съществува риск от алергия към някой от ензимите на отровата му или самото животно да се нарани при атака – да счупи жилото си в кожата ни.

Да, при смяна на кожата вероятността да се възтсанови е около 95%, но леталния край на скорпиона почти винаги е сигурен, преди да настъпи време за смяна.

Бъдете внимателни! За да обслужвате по-лесно любимеца си, можете да използвате дълги пинцети!

www.jivaexzotika.bg
Автор: Радост Филипова- Kubra
Плащоносен гущер – отглеждане

Плащоносен гущер – отглеждане

Плащоносен гущер – отглеждане

Видът се среща в сухите гори на Нова Гвинея и Австралия. Размерът му е до 80см дължина ( от носа до опашката) . Обича да се катери по стволовете на дървета и се слива с цветовете на кората, често месното население ги ловува за направа на елексири и ги търсят именно в короните на дърветата.

Плащоносния гущер е един от най-желаните и редки в тераристиката любимци. Латинското му наименование е Chlamydosaurus Kingii . Изключително интелигентен, запомнящ собствениците си и търсещ тяхното внимание, плащът се отваря, когато животното иска да покаже различните си емоции – страх, раздразнение, готовност за атака, щастие по време на храна и др. Тук всеки собственик ще трябва строго да наблюдава поведението на любимеца си, така ще разбере, когато има проблем .

Ние от Jivaexzotika се стараем винаги да сме полезни на всеки начинаещ и напреднал в тераристиката любител, надяваме се и с тази статия да сме ви помогнали, да прецените дали този вид е подходящ за вас.

Терариум: Минималните препоръчителни размери са 100х60х80см, а за възрастен екземпляр 200 x 100 x 180см. Ако желаете да имате повече от един плащоносен гущер, трябва да направите двойно по-голям терариум. Като може да съберете един мъжки с няколко женски, но никога два или повече мъжкаря на едно място, защото са силно териториални и ще се бият до смърт.

Топлина и осветление: Топлината в терариума трябва да е около 28-30°C , тъй като е топлолюбив вид, трява да му направите т.нар HOT SPOT с топлинна точка достигаща 35 °C , най-лесно се постига с нагревна крушка.

Задължителни са УВА и УВБ крушки, за да извлича правилно калция и да расте здраво животното.

Вода и влажност: Половината от терариумът трябва бъде с 80% влажност и да е осигурена купа за вода, в която гущерът да се къпе, те обичат да се киснат дълго време в съдът си за вода, за това е желателно да я сменяте често.

Субстрат и обзавеждане: За субстрат може да се използва комбинация от кокосови влакна и фин пясък. Благодарение на тази смес се поддържа по-добре влажността и не е необходимо да пулверизирате повече от един-два пъти на ден. За да бъде здрав и щастлив гущерът ви, трябва да обзаведете терариума с много клони, коркови кори, камъни, могат да се добавят изкуствени или живи растения, тук изборът е ваш.

СЪВЕТ!: За да не се налага постоянно да чистите остатъците от храна и изпражненията, може да вземете изоподи, които с радост ще вършат тази работа вместо вас.

Храна: Основната диета на плащоносния гущер включва насекоми- щурци, скакалци, хлебарки, брашнен червей, копринени гъсеници, кралски червей (Z.morio) и др. С времето, когато порасне гущерът ви, може да му разнообразите с малки мишлета – pinky, тънко нарязано пилешко или телешко месо.

Плодове и зеленчуци: Въпреки, че не е основна храна е желателно два пъти в месеца да яде и растителна храна. В съда за хранене поставете ситно нарязани плодове и зеленчуци, подходящи са: тиква, папая, диня, банани, горски плодове, маруля, зеленината от растенията на морковите , заедно с няколко кралски и брашнени червеи, за да събудят желанието на гущера да яде.

ВАЖНО!

  • Винаги напудряйте добре храната с калций с D3!
  • Този вид има зъби и захапва доста болезнено, хранете винаги с големи пинсети!
Този вид е изключителен, бебетата са в доста по-различен цвят и нрав от възрастните. Колкото повече растът, толкова по-красиви стават! Могат да се приучат да се пипат и с радост ще се качват на ръката ви, за да им обръщате внимание, всичко зависи от вас и упоритостта ви! Когато бавно и внимателно му говорите и давате храната му, плащоносния гущер разбира, че вие няма да го нараните и лека-полека ще започне да ви има доверие.
www.jivaexzotika.bg
Автор: Радост Филипова- Кубра
Мрежест питон – отглеждане

Мрежест питон – отглеждане

Мрежест питон – отглеждане

Малайския мрежест питон (Python reticulatus) е втората по размер змия на планетата след анакондата от Южна Америка, заедно със скалния питон (Python sebae) в Африка. Този вид отдавна пленява публиката с голямата си и мускулеста конструкция, разкошната иридесценция и красивата шарена кожа, за която е кръстен по този начин.

Дълго мислена за агресивна и зловеща змия, мрежестият питон е на почитната сълбица в тераристиката сега, и то заради отглеждането в плен вече има репутация на лесно обгрижван, високо интелигентен и много лесен за развъждане вид.

Средната дължина на възрастните мрежести питони отгледани в плен е около 4-5 m, но са регистрирани и индивиди, дълги до 10 m. Освен това те са и тежки, като теглото достига до 100кг +.

В дивото този питон има широк обхват в Югоизточна Азия, Индонезия и Малайзия. Различните популации са силно променливи и са разделени на отделни подвидове, като несъмнено предстои по-нататъшно изследване!

Мрежестият питон е уникален и ние от Jivaexzotika ще се постараем да ви дадем малко полезна информация за неговото отглеждане.

Терариум: Тази змия расте сравнително бързо и е желателно да дадете на подрастващото бебе достатъчно място, за да има да се катери и скрие при необходимост. Терариум с размери: 60х30х30см са напълно подходящи за едно бебе мрежа. Ако желаете да не сменяте често терариумите, вземете по-голям .

С времето обновявайте и слагайте различни клони от корк или пънчета от широколистни дървета – слива, бреза, ябълка , за да се катери змията.

Подсигурете ги добре, защото макар и малка змията е много силна и може да бутне или премести дървото или камъка и да спукате стъклото на терариума!

Температура и осветление: За отопление на мрежестия питон, може да използвате нагревателни подложки, точкови лампи като слънчевата крушка, но винаги използвайте предпазваща клетката, за да предотвратите наранявания. Може да използвате и термо лента и термопанели. Важно е да имате термометър ( 2бр) в терариума и да следите градусите на топла зона и студена, за да се развива правилно вашия мрежест питон. Много развъдчици използват лазерен термометър, естествено можете да си поръчате от нас.
Температурите трябва да варират от 24 C в хладната страна и 33 С в най- горещата точка.

Вода и влага: По всяко време трябва да има голяма водна вана, и тя трябва да бъде достатъчно тежка, за да не се преобръща лесно, защото прекалено влажния субстрат развива акари, а те не са благоприятни за змията.

Съдът за вода не е необходимо да е огромен, трябва да е достатъчно голям, за да може да се накисне змията ви. Мрежестите питони обожават водата и в дивото обитават места в близост до водоем.

Субстрат и обзавеждане: Обожават да се катерят! Въпреки, че е земен вид, мрежестият питон обича да се катери по скали, клони и лиани, за това е желателно да направите здрава етажност на терариума му. Субстратът може да е едър и ситен кокосов субстрат, буков чипс и др.

Храна: Тези питони са изключително ориентирани към храната и обичат да ядат! Това е змията, която ако е здрава не отказва храна – НИКОГА!
Когато са бебета се хранят основно с мишки, плъхове и еднодневни пиленца. При големите индивиди, плячката трябва да увеличи размера си – плъхове над 300+ гр, кокошки, зайци.

С течение на времето и ако сте направили достатъчно голям терариум ( тук вече говорим за място с размерите на стая) и змията е станала огромна, много развъдчици съветват да се дават веднъж в месеца теленца, агнета и подобни.

Добро правило е да се хранят с една плячка, сравнима обиколка с най-дебелата част от тялото на змията, на всеки седем до 10 дни. Когато порасне животното, може да си позволите огромна плячка веднъж в месеца.

ВАЖНО!: Мрежестите питони, хранени по-често, ще растат по-бързо и могат да достигнат по-голяма дължина, но прехранването на змиите може да причини здравословни проблеми, както при всяко животно, за това внимавайте!!

Интересно!: За рекорден представител на вида ( в дивото) се счита уловеният в индонезийския остров Суматра мрежест питон, с дължина 13 m и тегло 140 кг!
Рекорд за мрежест питон в терариумни условия е женския питон Buttercup 7.100см в Американски зоопарк, линк към видеото за нея ТУК!

МОРФИ: Съществуват вече различни видове морфи на този вид в света, наброяват се регистрирани над 2000 разцветки!

СЪВЕТ: Този питон е малко по-агресивен от останалите видове и ако вие сте начинаещ и нямате опит с работа със змии, по-добре да си закупите друг вид змия, далеч по-спокойни, които ще ви дадът увереност и необходимите знания и умения за работа с тези великолепни животни- змиите. Питайте смело всичко, което ви дойде на ум ние с радост ще ви отговорим.

www.jivaexzotika.bg
Автор: Радост Филипова- Kubra

Килимен питон – отглеждане

Килимен питон – отглеждане

Килимен питон – отглеждане

Красиви, екзотични, уникални по поведение, това са един от диамантите в тераристичната корона!
Килименият питон / Morelia spilotа /
е един от смелите мечти на почти всеки в хобито!
Килимовите питони са разнообразна група змии от рода Морелия, които са местни за голямо разнообразие от биотопи в Австралия и Нова Гвинея. Наричат ги килимови, защото проявяват ослепително множество от шарки и цветове, населението там се е вдъхновило от тях да внесът тези шарки в красивите ръчното тъкани килими, които са открити в Близкия изток.
Morelia spilota се считат за издръжлив питон със среден размер, който процъфтява в терариумна среда. Селекционното развъждане на килими питони наскоро се взриви с нови „морфи“ като albino, granit, jaguar, zebra, fire, grey и др.
Изключителното в този вид е, че поведението им не е като на всички останали змии.
Мorelia spilota обича да стои както на земята, така и по дърветата. Поведението по време на лов е различно:

  • На земята ловува, като се движи бавно към нищо неподозиращата плячка, наподобяващ раздвижена от вятъра клонка.
  • Когато е на дърво, той е навит и издебва плячката. Усещанията за движения и топлина са толкова чувствителни, че успява да хване прилитаща птица или прилеп със светкавична бързина.
Ние от Jivaexzotika ще се постараем да ви дадем малко повече информация за отглеждането на този вид, за да можете да имате преценка, дали бихте се справили, преди да си вземете такъв питон.
Терариум: За да задоволите нуждите на змията си т.е да има пространство да се катери и да пълзи по земята, наш съвет е да изберете широк вертикален терариум. Ако сте си закупили бебе, терариум с размери: 25х25×25см е достатъчен. В процес на растеж ще е добре да увеличавате големината, за възрастен индивид терариум с размер : 50x35x75 см , естествено ако сте избрали по-голям терариум това е по-добре за змията и за реализиране на вашите идеи за декорация.
Топлина и осветление: Както при всяка змия в терариума трябва да има топла + Hot spot и хладна зона. Това се постига лесно с отоплително килимче от едната страна на терариума или нагревна лампа. ЗАПОМНЕТЕ! – Aко нагревната крушка е в терариума, задължително я обезопасете с клетка, ако е извън него тя не е необходима.
Много развъдчици слагат нагревната част в горната част на терариума, така тя дава и необходимата светлина за живите растения. Най-високата температура трябва да е 30-32 С, студената 27 С.
Килимовите питони нямат специфични изисквания за осветление. Наличието на някаква форма на осветление ще позволи по-добра визуализация на змията и по-лесно разглеждане на терариума за почистване. LED oсветлението е подходящо.
Вода и влага: Въпреки че morelia spilota са издръжливи и изглежда да виреят независимо от нивото на влажност, тяхното здраве е по-добро, когато в терариума има влажност около 50%. Това може да бъде постигнато чрез използване на купа с вода, в която змията може да влезе и да се накисне, при необходимост. Допълнително овлажняване на местообитанието може да се направи като чрез пулверизатор пълен с вода ( на стайна температура). ЗАПОМНЕТЕ! – Не трябва да наводнявате всичко! Тази змия не обича мокър субстрат, за това всичко трябва да е с мярка!
Субстрат и обзавеждане: Килимните питони се справят добре на голямо разнообразие от субстрати- Аспен, буков чипс ( едър и ситен), кокосов субстрат ( едър и ситен) , дори боров мулч.

Храна: Докато е малка, змията се храни с мишки и плъхчета, в процес на растеж можете да й давате малки зайчета, пилета, плъхове и пъдпъдъци.

Темперамент и работа с този вид змия: Килимите питони се качват много по-лесно отдолу, отколкото отгоре, какво значи това ли? – Подкрепете най-обемната част на змията с една ръка отдолу и използвайте другата си ръка, за да подкрепите напред от тази точка, така змията спокойно ще може да се покатери на ръката ви, без да се чувства застрашена. След излюпването си до една година е тази змия е агресивна, хитра и се защитава упорито при опити да бъде доближена, което има смисъл, тъй като в тази възраст те са предимно плячка в природата.
Бъдете спокойни, настоятелни и не се отказвайте да я изваждате, ако държите любимецът ви да бъде спокоен при изваждане и обслужване в бъдеще. След около година или две ( най-много) килимният питон ще се поуспокои и ще е по-лесен за работа.
Съвет: Ако сте начинаещ и искате змия, по-добре се обърнете към нашите консултанти, за да ви насочат към идеалната за вас змия. Morelia spilota не е за начинаещи поради по-агресивния си характер.

www.jivaexzotika.bg
Автор: Радост Филипова- Kubra

Pin It on Pinterest

МОРЕЛИЯ ЕООД
Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уебсайт. Отделните секции по-долу ще Ви дадат повече информация за различните категории бисквитки, които нашият уеб сайт използва, както и възможност за промяна на настройките в тази връзка. Моля да имате предвид, че ограничаването и спирането на бисквитките, може да доведе до спиране на функционалности, некоректна работа и ограничаване на потребителското Ви преживяване с нашия уебсайт.